в.Стандарт
09.05.2025г.
Напоследък все по-често се обсъжда темата за психичното здраве. Световната статистика сочи, че за последните 5 години броят на засегнатите от психично заболяване или разстройство непрекъснато нараства. През 2020 г. – след световната COVID-19 пандемия, се наблюдава 25% увеличение на случаите на депресия и тревожност в сравнение с предходната. За 2024 година данните показват, че засегнати от психично заболяване или разстройство са около 970 милиона души, което представлява около 1 на всеки 8 души или приблизително 13% от световното население. Над 70% от тях не получават необходимото лечение.
Точно по тази причина през 2021 година месец май за първи път е обявен като месец посветен на повишаване на осведомеността за психичното здраве и предприемането на конкретни действия за подобряването му. Тази кауза обединява над 2 700 организации, включително неправителствени организации, компании, училища и правителствени агенции от повече от 32 страни.
През 2025 година като Ден на действията за психичното здраве (Mental Health Action Day) е определен 15 май. В тази инициатива се включва и д-р Росица Якимова, д.м., която е психиатърът на ДКЦ „Софиямед“. С д-р Якимова разговаряме за психичното здраве, осведомеността на хората, стигмата и срама от посещение при психиатър и разбира се съвместната ѝ инициатива със „Софиямед“ за безплатни психиатрични прегледи по повод Денят на действията за психичното здраве и 13-та годишнина на „Софиямед“.
*Часове за безплатни прегледи са предвидени в специалност Психиатрия на 15-ти и 16-ти май и се осъществяват само с предварително запазен час. Записването за тях се осъществява предварително онлайн през платформата на Superdoc.bg, на тел. 0895 555 444, 02 465 00 00 за прегледи в ДКЦ „Софиямед“ БЛОК1 (бул. Г.М.Димитров 16).
**Всеки пациент със записан час е необходимо да регистрира данните си на Централната регистратура на ДКЦ на „Софиямед“ преди извършването на прегледа.
Какво според Вас пречи на хората да потърсят психиатрична помощ навреме и как можем да намалим стигмата?
Предразсъдъците на човека и обществото към психичните разстройства, за съжаление са актуални и до днес и съпровождат всички общества и култури. Вярването, че психиката ни е изцяло под наш контрол и трябва да се справяме сами, е погрешна. Когато не успяваме да се справим с тази задача, изпитваме срам, вина, упрекваме се, че сме слаби и безволеви.
Независимо от развитието на невронауките и доказаната биологична същност на психичните разстройства, по която не се отличават от другите заболявания, остава съмнението, че помощта е само временна и неефективна. Това води до сериозно забавяне в получаването на помощ, което от своя страна е причина за множество усложнения.
Време е да започнем да мислим за тези заболявания така както за телесните и да не се страхуваме да потърсим помощ и подкрепа. Преглед при психиатър не означава незабавно настаняване в болница. Важно е да чуем мнение от медицински специалист, да го обмислим и да предприемем мерки. Идеите, че веднага влизаш в регистри (диспансеризацията е само по желание), че странични ефекти ще те направят неадекватен, че ще загубиш работата си, че не можеш да шофираш, са напълно погрешни при настоящия етап от развитието на медицината.
Подчертавам, че осведомеността за естеството на психичните проблеми, търсенето на консултация и помощ в ранните етапи на състоянието са основата за доброто справяне и превенция от усложнения, както при всяко друго болестно медицинско състояние.
Какви са най-честите психични състояния, с които се сблъсквате във вашата практика напоследък? Има ли промяна в тенденциите и на какво мислите, че се дължи?
В последните години зачествяват тревожните и депресивни състояния и засягат все по- млади хора. Съвремието се характеризира с множество стресови фактори, които водят до отключването им. Най- чести са повишените изисквания на средата (било училищна, служебна или в семейството), необходимостта от поемане на много отговорности при лоша или липсваща подкрепа, лоши социални условия и пренатовареност.
Каква е разликата между временна емоционална криза и състояние, което изисква намесата на специалист?
Емоционалната криза е преходно състояние и е пряко свързана с предхождащо стресово събитие. Има множество отключващи фактори, които се различават при всеки човек.
Такива са стресови житейски събития – раздяла, загуба на близък, небалансирани взаимоотношения в семейството, приятелския кръг, на работното място, други травматични събития, медицински състояния и заболявания, както и характерови особености и индивидуалния капацитет за справяне със стреса.
Основните признаци могат да се обобщят с постоянна тъга или тревожност, загуба на интерес към обичайни дейности, чувство на безнадеждност, промени в апетита или съня, липса на концентрация, постоянно вглъбяване само и единствено в проблема. Когато тези оплаквания се задържат повече от няколко седмици и нарушават нормалното функциониране в ежедневието е време да се потърси лекарска помощ.
Кои са първите предупредителни сигнали, че човек има нужда от консултация с психиатър?
Първите сигнали са промени в апетита или нарушения на съня, промени в настроението. Поява на раздразнителност, повишена тревожност, липса на удоволствие от дейностите, които ни харесват, усещане, че нищо няма значение, понижена енергия и бърза уморяемост, необясними телесни усещания, повишена консумация на алкохол и цигари, социална изолация, непродуктивност.
Каква роля играе семейството и обкръжението при подкрепата на човек с психично страдание?
Всеки болен човек се нуждае от подкрепа, помощ и насърчаване. Близките първи усещат промяната в състоянието и могат да помогнат в предприемането на медицински мерки. Освен това създаването на спокойна и разбираща среда е от изключителна важност за успеха при лечение на всяко заболяване. Ако близките са добре информирани, ще са пръв помощник и на страдащия, и на лекаря.
За съжаление, не рядко семейството упреква психично болния човек, крие проблема, за да не бъде дискредитирано, да не се срамува, да не бъде упреквано. Това никому не помага, напротив води до усложнения, за които после съжаляваме и се обвиняваме.
Какво бихте казали на хора, които се страхуват или срамуват да потърсят помощ – и какви са ползите от навременното лечение?
Обичайно хората се опитват да се справят сами или с помощ на близките, но това в повечето случаи води до продължаване на оплакванията. Професионалната помощ от психолог или психиатър води до бързо овладяване на състоянието и превенция на потенциалните усложнения.
Консултацията с психиатър не ви задължава с нищо, но ви дава възможност да обсъдите проблема с професионалист. Имате пълната възможност да обмислите предложението му, да потърсите второ лекарско мнение и да вземете своето информирано решение. Точно по тази причина с ДКЦ „Софиямед“ тази година решихме да се присъединим към инициативата на Деня на действията за психичното здраве (Mental Health Action Day), като предложим възможността за безплатни прегледи на желаещите.
„Софиямед“ има традиция за безплатни прегледи по много медицински направления по повод рождения ден на медицинското заведение на 9-ти май. Тази година не беше изключение и всички прегледи обявени за тази дата бяха бързо запълнени. Но тъй като месец май е посветен на повишаване на осведомеността за психичното здраве и предприемането на конкретни действие за подобряването му, ние сме предвидили и обявили допълнителни дати 15-ти и 16-ти май.
Хубаво е да споделяме и обсъждаме с приятели, колеги или в социалните мрежи. Понякога може да получим подкрепа, но възможността да се изкриви информацията от непрофесионалист е огромна. Затова горещо препоръчвам на всеки, който има съмнения, че психичното му състояние не е добро, да потърси професионална помощ.
Днес психиатрията разполага със съвременни, лесно поносими и ефективни медикаменти и изход от проблема има, стига човек да надскочи страховете си и да се обърне към лекар.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
Какво представлява психичното здраве?
Според световната здравна организация психичното здраве обхваща нашето емоционално, психологическо и социално благополучие. То е незаменима част от общото ни здраве. Включва начина, по който мислим, чувстваме и действаме, за да се справяме задоволително в живота си.
Кога човек е психично здрав?
Психично здравият човек е в състояние на относително равновесие и комфорт, които му позволяват да реализира своите възможности, да се справя с предизвикателствата на живота, да работи и да се чувства удовлетворен от това, което върши.
Основен критерий за психичното здраве на човека е балансираният начин на живот, за което са необходими:
Защо психичното здраве е важно?
Има доказана връзка между психическото и физическото здравословно състояние на човека. Например психичните неразположения могат да повишат риска от разгръщане на диабет, сърдечно съдови и неврологични заболявания. При стрес и тревожност се влошават някои кожни заболявания (лупус, дерматит). Хормоналните проблеми, свързани с ритъма на менструалния цикъл, перименопаузата и менопаузата на жените, могат да се модулират от психичното ни състояние.
Какво може да повлияе на психичното ни здраве?
То се влияе от много фактори, включително биологични, като генни комбинации и промени в мозъчната биохимия; негативни житейски събития; психологична травма и стрес; сериозни заболявания. Начина на живот и вредни навици – нездравословно хранене, ниска физическа активност и злоупотреба с алкохол и други психоактивни вещества, влошават психическото ни състояние.
Първите признаци, които трябва да вземем под внимание при съмнение за проблем с психичното здраве са:
Какво представляват психичните разстройства?
Психичните разстройства са сериозни състояния на психологическа дестабилизация и дискомфорт, които могат да засегнат нашето мислене, настроение и поведение. Те повлияват способността ни да общуваме с другите и да функционираме добре. Те са често срещани и няма възраст, в която да не сме застрашени от изявата им. Но невронауката се развива бързо и има ефективно лечение. Хората с психични разстройства могат да се подобрят и много от тях се възстановяват напълно.
Има ли възрастови особености по отношение на психичното ни здраве?
Различните етапи от живота ни имат различни особености и разбира се, предизвикателства. Но няма нерисково време. Най- популярни периоди са пубертетът и менопаузата, но старостта е не по- малко раним период поради ред причини. Средната възраст също ни предлага предизвикателни моменти, които да се отразят на психиката ни, макар че в този период от живота си сме утвърдени в различни области и по стабилни в емоционално отношение, ни предлага много трудни моменти.
Как да подходим ако смятаме, че имаме проблем с психичното здраве?
При съмнение за проблем с психичното здраве, потърсете помощ. Обърнете се към личния си лекар, направете консултация с психиатър или психолог. Не се предоверявайте на информация за себедиагностика и самолечение в социалните мрежи, защото тя e само насочваща и информативна и може допълнително да донесе стрес. Търсете професионално мнение и подходи за решаване на проблема. Психичните разстройства могат да бъдат лекувани чрез психотерапията и медикаментозно или с комбинация от двете.
Визитка:
Д-р Росица Якимова е специалист психиатър в София с над 25 години опит с основни професионални интереси в областта на психичните разстройства през жизнения цикъл на жените и в областта на психофармакологията. Извършва диагностика и лечение на афективни, тревожни и психотични разстройства.
Завършва Медицински университет София през 1995 г. Своята специалност Психиатрия придобива през 2001г. Д-р Росица Якимова е асистент и Ръководител на Втора психиатрична клиника към МБАЛНП Св. Наум София. Към момента е част и от екипа специалисти на ДКЦ Софиямед. Владее английски и руски език.
Квалификации
2001 г. - Новости в научните изследвания и клиничната практика на шизофренията;
2002 г. - Новости в научните изследвания и клиничната практика на афективните разстройства;
2005 г. - Неврологични и психиатрични аспекти на епилепсията,
2011 г. - Международен сертификат за ЕКТ тренинг;
Участия в клинични проучвания;
Автор на над 15 научни публикации;
Член на Български лекарски съюз и Българска психиатрична асоциация;
Участие в конгреси и семинари по специалността.
Поздравителен адрес от д-р Йордан Пелев до служителите по сл...