Модерната травматология цели бързото функционално възстановяване на пациента
сряда 22 юни 2016

Модерната травматология цели бързото функционално възстановяване на пациента

21.6.2016
http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/prof-d-r-andrey-yotov-modernata-travmatologiya-tseli-barzoto-funktsionalno-vazstanovyavane-na-patsienta

Проф. д-р Андрей Йотов наскоро пое ръководството на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“. В продължение на 20 години той преминава през всички стъпала на всепризнатата професионална школа „Пирогов“ – от научен сътрудник до началник на клиника. През последните 10 години ръководи Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА, София.
Специализирал е в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Холандия, Великобритания, Франция, Германия и др. Професионалните му интереси са най-вече в областта на фрактурната и реконструктивната хирургия на таза, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза, хирургията на вътреставните фрактури, онкоортопедията.
Проф. Йотов е автор и съавтор на повече от 240 научни труда, включително две дисертации. Лектор и инструктор в специализирани курсове у нас и в чужбина, в това число и АО-курсове по фрактурна хирургия в Швейцария, Словения, Турция, Гърция, Малта.
През 2013 е избран за председател на Българското научно дружество по ортопедия и травматология.
Към тази специалност се ориентирал твърдо още като студент във II-III курс, привлечен от заниманията в много силния кръжок по ортопедия в софийската Медицинска академия. Разказва, че промяната в ортопедията и травматологията от времето, когато е бил млад специалист, е истински революционна:
- Единственото общо е, че лекуваме счупвания и други травматични увреди. Принципите на лечение са се променили с 80-90%. Тогава предприемахме предимно консервативно лечение, гипсови имобилизации, екстензии, намествания. Престоят в болница като правило беше дълъг – със седмици и понякога с месеци на легло. Операции предприемахме в не повече от 15% от случаите. Сега оперативно лекуваме 90-95% от пациентите. Изключително много са напреднали технологиите, като имам предвид философията, механиката, качеството на имплантите, които поставяме – пирони, пластини, изкуствени стави.

- Как се промени философията, която очевидно е база и за практическите решения?
- Целта сега е максимално бързо функционално възстановяване на пациента. Когато започвах като млад специалист, по-скоро се стремяхме примерно да бъде изключително прецизно наместването на костта – дори за целта пациентът да трябва да престои няколко месеца в неподвижно състояние. Това не се оказа сполучлив подход, защото, от една страна, тези дълги седмици на неподвижност водеха до тежки функционални увреждания. С години, а понякога и въобще не можеха да се възстановят крайниците – тоест имахме задоволителни рентгенови снимки и никаква функция. От друга страна – оказа се, че за голяма част от счупванията чак такова прецизно наместване, до милиметър, не е необходимо, това си е чисто рентгенов феномен, от който функционалното възстановяване не се влияе. И тези обстоятелства промениха философията към т.нар. хирургично-биологичен подход – намества се само това, което е необходимо, за да се постигне анатомично възстановяване, но и максимално бързо да започне функционалното възстановяване и рехабилитацията. Към това се е насочила съвременната травматология. И другото голямо събитие, постижение е бурното навлизане на минимално инвазивни техники, при които самото място на счупването не се отваря, наместванията стават под рентген и имплантите се внедряват също под рентген, през малки разрези. Това спестява и от оперативната травма, намалява риска от усложнения, от инфекции, от несраствания. Преди, дори и някой да се е сещал, че може и така да се подходи, нямаше такива импланти, нямаше с какво да го направи.

- На какво ниво е лечението у нас? Достъпни ли са за българския пациент съвременните методи?
- Смея да твърдя, че както в сферата на травматологията, за която предимно говорихме, така и в ортопедията практически няма дейност, която да се изпълнява по света и която да не може или да не е извършвана тук. Друг е въпросът, че някои от тези дейности са свързани с извънредно скъпи импланти, които нито здравната ни система, касата, нито пациентите могат да си позволят - говорим примерно за случаи в онкоортопедията, където са необходими модерни т.нар. туморни протези, чиято цена може да достигне няколко десетки хиляди. При тазов тумор някога премахвахме половината таз заедно с крайника, което е осакатяваща операция. Сега, ако се лекува според съвременните изисквания, може да се махне само половината таз, да се запази крайникът и да се сложи изкуствен половин таз. Но минималната цена за такава протеза е около 50 хил. евро. В цялостния й, най-модерен и разширен вид не е правена в България такава операция, правени са фрагменти от нея. Единствената пречка е финансова. Иначе има много колеги вече, които са запознати с техниките, специализирали са в чужбина, биха могли да извършват такива операции. Всъщност голяма част от тези интервенции се правят – примерно допреди години не можеше да се постави туморна протеза и на дълга тръбеста кост. Сега имаме вече няколко случая с поставяне на най-модерните в Европа протези, особено при деца, където Фондът за лечение изцяло поема заплащането на имплантите.

- Кои страни и центрове са генераторите на нови идеи и практики в ортопедията и травматологията?
- Там, където са най-цивилизовани. За Европа може би Швейцария е най-напреднала. Тази толкова малка страна през 70-те години на миналия век даде силен тласък, въведе съвсем нова за времето си концепция за лечение на счупванията. Направиха се научноизследователски центрове, разработиха импланти и всичко, което се разви след това, е на базата на тази концепция. В други сфери водещи са други страни. Примерно в сферата на онкоортопедията това са Франция, Италия, Германия. САЩ, разбира се, са традиционно силни във всяка една област на високотехнологичните медицински разработки.

- Коя е следващата цел, която водещите центрове преследват?
Няма дейност в ортопедията и травматологията, която да не може да се изпълни в България
- Усъвършенстване на съществуващите високотехнологични постижения. Има какво още да се доизпипа и рационализира. Има и направления, в които в близките години не се очакват революции, а има и такива, в които предстои и ще има доусъвършенстване. Откакто съществува ортопедията, перспективите и очакванията винаги са били фокусирани на първо място върху непрекъснатото подобряване на качеството на материалите, от които се правят имплантите, артроскопските техники се развиват непрекъснато – безкръвните вътреставни операции, компютърната навигация, най-вече при поставянето на протези, също е едно перспективно направление, все още не съвсем развито. Появяват се все нови и нови импланти.


- Изминали са само дни, откакто поехте ръководството на клиниката, какви са амбициите Ви за нея?
- Заварвам добра клиника със сработен и сплотен колектив. Естествено, би ми се искало да развия някои направления, които досега по една или друга причина не са се работили тук – да речем, тазовата хирургия, това направление е сравнително слабо застъпено дори и в големите ни болници, по него работят единици лекари. Също ще се фокусираме върху нови технологии по отношение на някои видове счупвания, ще привнесем някои нови методи на костно заместване със специални препарати. Революция няма да правим, защото няма нужда от това. Има опитен колектив, също и млади колеги – така че много ми е по-лесна задачата и адаптацията като началник на клиниката.