Неврохирургът от правителствено-военната болница на Берлин е в УМБАЛ Софиямед с екип от германски лекари
БЛИЦ - подкаст "Здраве"
01.02.2025
Полк. д-р Петър Маджуров е българският доайен от правителствено-военната болница на Берлин Bundeswehr krankenhaus с близо 40 г. медицински опит. Той специализира неврохирургично лечение на епилепсията и е асистент по неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Медицинския факултет „Charité“ към Хумболтовия университет в Берлин. В края на 1996 г. полага изпит за специалност пред лекарската камера в Долна Саксония. Носител е на Master Certificate на Германското Дружество по Гръбначна хирургия. От 2007 г. до октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия към Военната болница Бундесверкранкенхаус в Берлин. Участвал е в 3 мисии на NATO.
Д-р Маджуров е довел цял екип от Германия в УМБАЛ Софиямед, където до края на юли ще обучават българските си колеги и ще преглеждат пациенти.
- Д-р Маджуров, Вие сте в България с екип забележителни германски лекари по покана на УМБАЛ Софиямед. Бихте ни казали в какви области на неврохирургията ще споделяте опита си тук в продължение на месец?
- Не само на месец. Ние планираме едно много дългосрочно сътрудничество. Даже вече имаме месечен график, съвместим с колегите от неврохирургията в “Софиямед” и планираме дългосрочно сътрудничество, без да мога да кажа някакъв период. Просто смятаме, че условията за работa тук, естеството на младите колеги, на структурата на клиниката ще ни даде възможност първо ние да се реализираме и да установим една много сериозна рутина - ежедневна неврохирургия в полза на българските пациенти. Разбира се, трябва да мислим за обучението на младите неврохирурги от клиниката.
- Това означава ли, че пациенти все още могат да се запишат за преглед от Вашия екип на сайта на Софиямед?
- Разбира се, по всяко време. Нашият график предвижда прегледи и след август месец.Тук непрекъснато ще са двама души от нас.
- Неврохирургията е свързана в последно време предимно с миниинвазивни методи. Предполагам, че ще споделите последните новости в чисто технологично, но и може би и в методическо отношение.
- Да и не. Не откриваме Америка, нито топлата вода. Ние ще се стараем да имплементираме рутинните оперативни методи, които се прилагат в Германия, а също и във България. Технологичният прогрес е огромен. Нашите домакини в „Софиямед“ ни осигуриха, възможно най-модерната техника, която ние си пожелахме. Доста болници в Германия не могат да си позволят тази комплексна апаратура, тази комплексна инфраструктура, която изисква една неврохирургична клиника. Така че минимално инвазивно - да, там където може. Там където не може, си остава рутинната неврохирургия в сила.
- В здравия подкаст на Агенция Блиц сме представяли робота DA VINCI, с който професор Давидов оперира тук. А има ли робот, който помага в неврохирургията или всичко е в ръцете на лекаря?
- От няколко години има плахи опити при инструментацията на гръбначния стълб с така наречената роботизирана ръка, която обаче още не се е наложила с такава пълна сила, както DA VINCI в областта на урологията. Така че отговорът е по-скоро не. Но прецизната невронавигация в гръбначната хирургия ни позволява междувременно много от големите отворени операции, дори и големите сколиозни операции, да преминават през перкутанна, т.е. минимална инвазивна техника.
Другото, което е ново, имаме огромен напредък в областта на образната диагностика, изключително прецизна картографираност на мозъка, където всички важни и неважни нервни влакна са оцветени с различен цвят, така че неврохирургът още преди операцията може да планира инвазията така, че пациентът да не излезе с допълнителна неврологична симптоматика от операционната.
- Това прилага ли се и в Софиямед?
- Ще се прилага.
- Говорихте за съдови болести в мозъка, предполагам и на гръбначния стълб. Звучат смъртоносно. Каква е симптоматиката? Какво трябва да почувства човек, за да отиде на доктор?
- Те са смъртоносни, в различни степени. Основната група са кръвоизливите, които са на базата на малформации, аневризми или малформации на мозъка.
Но в последно време обемът или обхватът на диагнозите, които могат да бъдат терапевтирани със съдови интервенции, нарастна изключително. Да вземем един прост пример: тъй нареченият тинитус, шум в ухото. Оказва се, че това е изключително неприятно заболяване, пациентите имат фистули в областта на ухото и те се лекуват с катетър през атериите много успешно. Другото, голямо ново, тъй наречените субдурални хематоми, т.е. кръвоизливи между мозъка и черепната кутия, също вече не се оперират, а се лекуват с емболизация на съдовете много успешно. Така че съдовата хирургия започна да ни взима част от „материала“.
- Да, обаче аневризмата е тихият убиец. Човек как да разбере, че има такава?
- О, не, не. Там има много тънкости. Например аневризми, които са под известен диаметър, да речем под 0,8 мм, не бива да се оперират.
Но с течение на последните години ендоваскуларното лечение, било при спукана аневризма, било при асимптоматична аневризма натежа много в посока на интервенционалната неврорадиология. И аз съм много горд и щастлив, че професор Бендорф, с който се познаваме от много много години, който в момента работи в Хюстън, в Тексас, се съгласи да дойде с мен. Тъй че разчитам на едно сериозно развитие.
- Ще спомена само две думи и зрителите ще нострят уши: дискова херния. Казахте, че почти няма човек над 40 години без такава болежка. Как пациентът трябва да подходи към дисковата херния, ако лекаря му каже “не си за операция, или ако му каже лягай под ножа”?
- Дисковата херния е дегенеративно заболяване на гръбнака, т.е. свързано с възрастта. В Германия се оперират годишно 100 хил. човека от дискова херния. Като имаме предвид, че 5% от тях получават рецидиви, независимо къде и от кого са оперирани, може да си представите с течение на времето каква лавина става и колко пациенти излизат от тази ситуация с хроничен болков синдром. От 100 пациента с дискова херния, доказана дискова херния, симптоматична дискова херния, 80 се разминяват без операция.
На операция подлежат останалите 20%, и то когато болковият синдром не може да се овладе с консервативна терапия. Ако консервативната терапия - гимнастиката, физиотерапията, медикаментозната терапия е неуспешна. Или имат някакъв неврологичен дефицит, който заплашва при неадекватно лечение да остане завинаги - парези, сетивни нарушения. Тъй че дисковата херния е от неврохирургичните заболявания, поради честотата си, която най-често се оказва на кантара. И границата между решението за и против оперативно лечение е много субективна. Зависи и от пациента, и от неврохирурга. Има и психологически аспекти, защото всяка гръбначно заболяване с продължителност на болката се отразява и на психиката. На практика след две години и оперирани, и неоперирани пациенти се намират на едно ниво.
Въпросът е може ли човек от тези 20% да чака две години, ако болката е силно изразена, ако има неврологична симптоматика, подлежи на оперативно лечение.
- А може ли онези 80%, които все пак си ги боли, по някакъв начин да преодолеят болката с адекватно решение?
- Разбира се. Консервативната терапия днес е комплексна, включва физиотерапия, която е основата на всичко, медикаментозно лечение, иглотерапия... целият пакет, който е задължителен.
Разбира се, понеже не е разрез с нож, трае малко повече. Да речем, една от индикациите за провеждане на оперативно лечение на дискова херния е, когато консервативната терапия при изразен болков синдром, е неуспешна за две седмици. Т.е. ако за две седмица не се случва нищо, пациентът продължава да си го боли жестоко, както боли зъб, защото това е нервна болка. Когато човек го боли зъб, отива на спешния кабинет, а не прави консервативна терапия. Тъй че при неуспех на тези две седмици, тогава вече наистина трябва да се помисли за оперативно лечение. Като оставим вече безспорни случаи, в които има някакъв неврологичен дефицит с нарушение на тазовите резервоари с ходенето по малка и голяма нужда, там е нужна спешна операция.
- А какви симптоми трябва да има човек, за да се обърне към вас за консултация? Трябва да си дойде с цялата документация или да каже, докторе, зверски ме боли кръстът?
- Не само. Да речем, дисковата херния за нас като неврохирурзи не е обикновенната болка в кръста. Дисковата херния, говорим вече за врата, или за шийния или за лумбалния сегмент, е когато тази болка става коренчева, когато се излъчва в ръката, когато се излъчва в крака. Това, слава богу, е по-малкият процент. Огромният процент са болни с хронична кръстна болка, американците казват low back pain, които пълнят нашите кабинети, които не са показани за отворена операция, (някои от тях да, но много малка част), а са обект по-скоро на симптоматична болкова терапия.
Да речем, така наречената фасетна денервация. Било то по криометод, който се прилага тук, или термоденервационен, както е при нас в Германия - с температура 80 градуса за 60 секунди, което много бързо показва ефект, който не е траен, трябва да е 2-3 години, но методът е абсолютно безобиден и се прилага масово, както в България, така и в Европа. Така че работа има.
- Работа ще имате в изобилие този месец и в следващите, когато ще бъдете в Софиямед. Ясно е, че този човек, който е от компютъра в колата, вероятно ще получи дискова херния, защото не се движи. Но и онези, дето блъскат като луди във фитнеса, и те ще получат. Къде е златната среда?
- Знаете ли, аз съм голям поклонник на българските пословици и поговорки. “Прекален светец и Богу не е драг”. Гръбначният стълб обича разнообразни движения. Аз казвам на моите пациенти “Вместо наведнъж да ходите един километър, по-хубаво 10 пъти по 100 метра”. Не можеш да очакваш, че ако имаш болки в кръста и 6 часа лежиш на дивана и гледаш здравния подкаст на Блиц, болките ще минат от само себе си. Гръбнакът обича разнообразие и здрав размисъл “Какво правя в момента и защо го правя?”. От друга страна обаче, аз съм противник на строги правила, с които човек трябва да се съобразява, за да не стане нещо. Аз съм на обратното мнение. Човек трябва да си живее живота и да не се подчинява на болежката. Болежки имаме всички. Нашите гръбнаци са направени от дядо Господ за 30 години, не за 70. Тъй че човек трябва да си живее живота и да потърси лекарска помощ, когато състоянието му не отговаря на неговите изисквания към качеството на живота му.
Тогава! Не по-рано, но не и по-късно. Защото, ако има пареза, която е на повече от месец, месец и половина, който и да го оперира, той няма да се възстанови напълно.
- Има две теории. Ако нещо те боли, лягаш и го обездвижваш. Другата е, ако нещо те боли, ставаш и тръгваш. Вие привърженик на коя от двете сте?
- В началото на моята кариера ме учеха на първата, в края на моята кариера ме учиха на втората. Общото мнение на терапевтичните ортопеди и неврохирурзи е, че не движението, а ходенето, нормалното ходене (не случайно са тези апликации, които броят крачките) се отразява по-благоприятно на гръбначния стълб, особено на лумбалния отдел, в сравнение с лежането и пасивното състояние.
- Вие привърженик на 10 хиляди крачки ли сте, или на 7500? Професор Сотир Марчев казва, че 7500 дневно са супер за сърцето.
- Аз съм привърженик на колкото - толкова. Аз казвам, че съм привърженик не на крайностите. Никой не познава тялото на пациента повече от самия пациент. Тъй че той трябва да помогне на лекуващия терапевт, на лекуващия лекар, да намери най-подходящото лечение. Имам пациент, който на колене ме молеше да го оперирам. Аз отказах, защото нямаше нищо за операция. Той намери в интернет някакви упражнения на тибетските монаси. От 25 години прави по 5 минути тези упражнения всеки ден и е абсолютно без оплаквания.
Човек трябва да опита всичко, което му пасва на него. А не каквото казва докторът.
- Т.е. да направи всичко възможно да избегне операцията, което не звучи добре от устата на един неврохирург.
- Напротив! Това за операцията важи особено при опитните (аз се намирам също в края на кариерата си) неврохирурзи, които казват, че най-добрата операция на гръбначен стълб е, когато се мине без операция. Разбира се, при съответните симптоми.
- Гръбначният стълб остарява заедно с нас. И на 75 човек също иска да се движи толкова активно и да не обръща внимание на дисковата херния.Има ли пределна възраст за операция?
- Помните ли, че преди около 20-30 години всеки пенсионер се наричаше стар? Няма вече никакви ограничения. Няма ограничения, защото ние имаме не само календарната възраст, а и биологичната възраст на пациента. И по принцип вече стар човек няма.
- Това звучи оптимистично. Неизбежно е да ви попитам: повечето хирурзи след много практика започват да се мислят за Господ. Това пречи ли или помага?
- Не след дълга практика, много по-рано започват да се мислят за Господ. Дали пречи или помага? Пак е двузначен отговорът. Разбира се, едно здраво самочувствие е необходимо. Пациентът дарява, слага живота си в моите ръце. Ако аз съм несигурен, съмнявам се и съм колеблив, този пациент няма да ми има доверие. Обратното също е грешно - когато хирургът влиза в кабинета с вееща се манта и се държи по съответния начин. Пациентите много бързо развиват чувството, кое е правилно, кое не е правилно. Така че и двете са правилни - и егото, и сдържаността.
- В предварителния разговор казахте, че най-ценното при хирурга е, когато реши да не оперира. Това ли ще бъде посланието към вашите млади колеги в България? Или е въпрос на практика?
- Не, не, не. Въпрос на смелост е. Един хирург може. Той може, той оперира, той е уверен в своите възможности, в своите знания, в своите занаядчийски умения. За един хирург е много по-лесно да вземе решение да оперира, отколкото да не оперира, тъй като с операцията, той решава със собствените си ръце проблема. А при отлагането или отказа на операция отиваме в тенденция на известност. И тогава се иска много голям опит и сила да знаеш, че в настоящия момент, без операция, нещата ще се развият добре. Това е само просто опит. Не съм против операцията, но не съм и за.
- В края на нашия разговор искам да ви попитам има ли някакъв, ако не универсален, то поне общочовешки съвет, който бихте могли да дадете на пациентите си..., за да не ви стават пациенти?
- Всичко, което е добро - поддържане на нормално кръвно налягане, здравословно хранене, движение, ергономика на работно място.. Всичко, което е обект на здравия разум, е полезно, за да не стигат до неврохирурга.
Не говорим за съдбоносните онкологични заболявания, които са неизбежни, но за огромната част от дегенеративни заболявания, особено на гръбначния стълб, здравият разум е най-важен. Значи, умереност, здрав разум и любов към живота!
*Снимка и видео БЛИЦ
bTV - Тази сутрин: АГ отделението на пернишката болница отно...
Елитът на германската неврохирургия вече е в СОФИЯМЕД!...