СТЕРИЛИТЕТЪТ Е ЛЕЧИМ!
четвъртък 03 юли 2014

3.7.2014г.
Сп. Всичко за жената

Все повече млади семейства се сблъскват с проблеми при зачеването. Кои са най-честите причини за безплодието, както и какви са възможности да се „сдобием“ с така мечтаното дете разговаряме с акушер-гинеколога д-р Валери Нецов, завеждащ АГ отделението в МБАЛ „Софиямед“:

-Д-р Нецов, на какво най-често се дължат проблемите в зачатието и т.нар. стерилитет?
Традиционно и най-често стерилитетът при жените се предизвиква от възпалителни заболявания на женската полова система. Това са хронични нелекувани процеси, при които се образуват сраствания в областта на маточните тръби и яйчниците, които водят до запушване на тръбите и до невъзможност за среща на яйцеклетката със сперматозоида. Друга основна причини, която може да предизвика стерилитет е ендометриозата. Заболяването представлява разрастване на лигавица на матката извън пределите й. При всеки цикъл се отделя кръв, която образува сраствания около яйчниците и тръбите. Другото и проявление е ендометриотична киста на яйчниците, която също намалява производството на голни яйцеклетки за оплождане. Вродените аномалии на матката са също често срещана причина за стерилитет. Например матка с преграда в нея. Миомата също е причина като зависимостта е колкото е по-голяма миомата, толкова е по-тежка формата на стерилитета. Стресът и напрегнатия начин на живот също оказват неблагоприятно влияние върху овулацията и съответно до проблеми със зачеването. Дългото проследяване на кисти на яйчниците например без съответно лечение и тяхното нарастване с времето довежда до унищожаването на благородния паренхим на яйчника, а това води до намалена възможност за узряване на яйцеклетките. Затова трябва да се провеждат редовни профилактични прегледи и при открити миоми и кисти да се провеждат операции, които да съхранят органите на жената за последващо забременяване и раждане. Това е и философията на работата на екипа на АГ отделението, което ръководя в болница „Софиямед“ – минимална намеса върху органа и запазването му за в бъдеще.
Много е важно младите семейства да знаят обаче, че изследванията при стерилните двойки трябва да започнат от мъжа, а чак след това да се пристъпи към изследване на жената.

-Какви са възможностите за лечение при откриването на тези заболявания, които водят до стерилитет?
Стерилитетът може да бъде лекуван консервативно и оперативно. Възможностите за консервативно лечение са чрез антибиотична терапия, която атакува причинителите на инфекциозния процес. Подобно лечение може да продължи до 1 месец. Оперативният начин за лечение се препоръчва след като премине острия възпалителен процес и ние акушер-гинеколозите в МБАЛ „Софиямед“ прилагаме основно лапароскопско лечение на срастванията около тръбите и яйчниците, както и „отваряне“ на запушените от възпалителния процес маточни тръби. Всички тези заболявания могат да се лекуват и чрез отворена хирургични операции, но се гордеем с резултатите, които постигаме именно с лапароскопските методи на базата на индивидуалните показания на пациентките. Лечението на ендометриозата например също е ендоскопско чрез т.нар. лапароскопия, при която се освобождават маточните тръби и яйчниците от срастванията. Ендометриозните кисти се премахват с техните капсули, тъй като в противен случай ендометриозата рецидивира. Едно от предимствата на лапароскопските операции е, че предотвратяват и образуването на последващи следоперативни сраствания.

-След провеждането на подобни операции и успешен опит за зачеване и износване на бебето, какви съвети давате на своите пациентки и как да вземат решението дали родят нормално или чрез цезерово сечение?
При успешно проведено консервативно или оперативно лечение при стерилитет, и при настъпила бременност е желателно още при едноседмично закъснение на цикъла да се посети АГ специалист, който да установи наличието на вътрематочна бременност. Проследяването изисква ултразвукови прегледи на всеки 30 дни и извършването на изследвания като: пълна кръвна картина, биохимични изследвания, СПИН, Васерман, хепатит, кръвна група, урина. В 12-13 гестационна седмица е необходимо бъдещите майки да направят ранен биохимичен скрининг, а в 17-18 седмица – късен. В 22-рата седмица е задължително провеждането и на т.нар. фетална морфология, но от специалисти занимаващи се с тази тясна специалност. В края на бременността трябва да се правят по-чести прегледи и кардио-топографски прегледи на плода, за да се проследи сърдечната честота и активността на матката. При бурни движения на плода е необходимо родилките да се обърнат спешно към проследяващия ги АГ специалист, тъй като това може да е израз на страдание на плода.
Относно въпроса как да изберат да родят –нормално или секцио, темата ще коментирам в лекция с всички подробности в Училището за родители на МБАЛ „Софиямед“ на 16-ти юли в 15:00ч.!