Хепатит С е лечимо заболяване, но протича коварно и без оплаквания!
събота 22 ноември 2014

22.11.2014
в.Телеграф

-Проф. Чернев, по време на последната среща-дискусия, посветена на хепатит С стана ясно, че една огромна част от българите бъркат хепатит С с хепатит А и го смятат за болест на лошата хигиена. Каква всъщност е разликата между двете заболявания. Каква е разликата между видовете хепатит?
Съществуват 5 вида хепатит – A,B,C,D и Е. Хепатит А, D и Е се причиняват от РНК вируси, а хепатит B от ДНК вирус. Хепатит A е вирус, при който инфекцията настъпва чрез храна и други инфектирани продукти, поради това той е известен като хепатит на мръсните ръце. Много често възниква под формата на малка епидемии.Заболяването се изявява с различни нетипични симптоми, наподобяващи грип, симптоми от страна на стомашно-чревния тракт като гадене, повръщане разстройство, последвани в следващите дни от появата на жълтеница и промени в чернодробните лабораторни проби при изследване. Най-хубавото, е че всички заболели от хепатит А оздравяват без да има последствия за бъдещето им здраве. Въпреки това пациентите се лекуват в инфекциозни болници, защото представляват епидемиологичен риск, но пак повтарям, всички оздравяват, тъй като хепатит А не хронифицира.
Хепатит B се предава само по кръвен път, като инфектирането е в 60% по полов път чрез медицински манипулации, при недобра стерелизация, чрез козметични процедури и татуировки. Разликата за начина на инфектиране с хепатит C е само в това, че хепатит С се предава главно чрез директни манипулации-инжектиране на хероин в 60% и много нисък процент по полов път – 5-6%. Има съществени различия при изхода от острия хепатит В и С. След преболедуване от остър хепатит В оздравяват 90% от пациентите и само 10% от тях хронифицират. След преболедуване от остър хепатит С хронифицират 75%, а оздравяват само 25%. Трябва дебело да се подчертае, че само около 25% от пациентите с остър хепатит В и С разбират, че са болни и само тези пациенти постъпват в инфекциозните болници. Останалите не разбират въобще, че са преболедували от заболяването.
Хепатит Д обикновено се появява като супер инфекция при инфектираните с хепатит В. Комбинираната инфекция води до бързо напредващо увреждане на черния дроб. Хепатит Е се среща сравнително рядко в България, най-висока е честотата му в Индия и Пакистан.Характерно е, че от него се инфектират бременните жени, а напоследък се установява и като остра инфекция при пациенти с трансплантация на черен дроб. Честотата му се увеличава към момента в Европа и Северна Америка. Затова неясните пациенти с остри хепатити трябва винаги да се изследват и за хепатит Е.

-Какво показва статистиката, от кой тип хепатит най-често се разболяваме?
Епидемиологичните данни сочат, че у нас около 5 до 6% от населението е било инфектирано с хепатит В и около 1,5% с хепатит С. В световен мащаб инфекцията с хепатит В варира в различните географски области като най-висока е в Азия, където до 80% от населението преболедува и намалява на запад, като нашата страна се определя със средна честота на хепатит В, което е сериозен проблем. Честотата на хепатит С в Западна Европа, САЩ и Северна Америка е между 1 и 1,5%. Според Световната здравна организация 4 млн.души годишно се инфектират с хепатит С.

-Цифрите са доста стряскащи. В този смисъл можем ли да говорим за профилактика на заболяването?
Профилактиката на хепатит B изисква ваксиниране, което е въведено в България от 21 години.Лицата над 21 години, при които са извършвани оперативни интервенции или кръвопреливане трябва задължително да се изследват за хепатит B и С. За съжаление все още не съществува ваксина за хепатит С. Профилактиката включва много добре стерилизиране на медицинската апаратура, приборите в козметичните салони и предпазни мерки при непостоянни сексуални партньори.  

-Какво е лечението при хроничните хепатити В и С, които имат сериозни последствия?
Целта на лечението при хроничния хепатит В в момента е да се потисне размножаването на вируса в черния дроб и по този начин да се възпрепятства напредването на чернодробното увреждане. При лечението на хроничния хепатит В се използват два вида медикаменти – интерферон  и нуклеозидни аналози. Лечението с интерферон води до премахване на  вирус В само в  15% от случаите. Нуклеозидните аналози потискат размножаването на вирус B в черния дроб и по този начин спират напредването на чернодробното заболяване. Лечението с тях е в продължение на години. Всички препарати и съвременни медикаменти за лечение на хепатит В се използват в България, като то се реимбурсира от НЗОК. Очакват се резултатите и от нова терапевтична ваксина, която ще позволи излекуване на пациентите с хепатит В окончателно.
Нужно е да уточня, че хепатит С е лечимо заболяване. След откриването му преди 25 години лечението премина през много етапи, като през последните 2 години започнаха да навлизат и нови медикаменти, което ще доведе до излекуване в 100% от случаите. В момента се обсъжда и въпросът за пълното ликвидиране на инфекцията с хепатит С в целия свят. Старото лечение с интерферон и рибаверин води до премахването на вирус С при 50% от пациентите.Новите директно действащи медикаменти, които блокират синтезът на хепатит С на различни места в чернодробните клетки, водят до пълно премахване на вируса почти в 100%. Тези нови режими започнаха да се прилагат в редица страни. В България се прилагат два медикамента от тази група в комбинация с интерферон и рибаверин. Модерното лечение с терапевтични режими без интерферон започна в целия свят от тази година, но през следващата предстои включването на някои модерни комбинации от медикаменти, за които се надяваме ще се прилагат и в нашата страна. Наличието на тези много модерни режими на лечение изисква откриването на пациентите, които са инфектирани с хепатит С и не подозират за това. Скринирането на цялото население за инфекцията с хепатит С е много трудно и скъпо, поради което е препоръчително всички по възможност да се изследват за инфекция с хепатит С самостоятелно. Тестът е сигурен и се извършва в почти всички лаборатории.Своевременното откриване на инфекцията води до ефективно лечение и предотвратяване на много по-сериозни заболявания като цироза и рак на черния дроб.