Това са вирусни инфекции, с които човек може да се зарази по кръвен, полов или вертикален път /от майка към новороденото/. Често острата фаза е бeзсимптомна и заразеният може да не попадне в инфекциозна клиника. Хронифицирането на вирусната В инфекция е в 5-10%, но ако е заразено новородено става дума за 90%. Вирусната С инфекция хронифицира в повече от 85%. Хроничните вирусни хепатити протичат „подмолно“, с отпадналост, лесно изморяване. Откриват се случайно по повод завишени чернодробни ензими или скрининг изследвания.
Вирусът се установява трайно в чернодробните клетки и ги използва, за да се размножава. Това постоянно присъствие провокира имунната система да атакува инфектираните клетки, което с годините води до бавно, но прогресивно увреждане и разрушаване на здравата чернодробна тъкан.
Съвременното лечение на хроничния В хепатит има за цел потискане на вирусната репликация и чернодробното увреждане. Все още няма препарат, с който да се постигне „стерилизиращо, пълно оздравяване“. С днешна дата при определени пациенти се използва пегилиран интерферон, а в повечето случай нуклеозиден или нуклеотиден аналог. От 2015 г. лечението на вирусната С инфекция се лекува с директно действащи антивирусни средства /ДДАС/, като с първа линия се постига в 90-95% излекуване, а при неотговорили или релапсирали се прилага втора линия на лечение.
