Сърдечен клапен център
Човешкото сърце има четири клапи, разположени две по две в лявата и дясната му половина. В лявата част на съцето се намират аортната и митралната клапи, а в дясната – трикуспидалната и пулмоналната клапи. Общото помежду им е тяхната сходна функция – да осигуряват еднопосочност на кръвотока, което налага в конкретна част от сърдечния цикъл, клапата да се отваря добре, за да пропусне кръвта, а в друга част от времето, клапата трябва да се затваря плътно.
Болестите на клапите на сърцето, най-общо, включват проблем с отварянето им – стеснение (стеноза) или със затварянето им – инсуфициенция (регургитация).
Най-честите клапни болести са:
Пролапсът на митралната клапа е състояние, при което едното или двете платна на митралната клапа се „издуват“ или „провисват“ към кухината на лявото предсърдие.
Понякога, освен издуване и провисване на платната, те не осъществяват плътен контакт помежду си, клапата не се затваря, както трябва и има връщане на кръв в обратна на нормалната посока - митрална инсуфициенция.
Най-честите оплаквания на пациентите с пролапс на митралната клапа са сърцебиене, „прескачане на сърцето“, замаяност, лесна уморяемост, задух.
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
Аортната клапа с нормална анатомия има три платна. При част от хората аортната клапа е с две платна (аортна бикуспидия), което е предпоставка за нарушения на функцията на клапата в по-ранна възраст (аортна стеноза и регургитация), понякога в комбинация с разширение (дилатация, аневризма) на аортата.
Много често хората с бикуспидна аортна клапа нямат никакви оплаквания, докато тя функционира нормално. При проява на значима аортна стеноза и/или регургитация, най-честите оплаквания на пациентите са лесна уморяемост и задух.
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
Аортната стеноза представлява стеснение на аортната клапа, което затруднява изтласкването на кръвта от лявата камера на сърцето към аортата и от там към цялото тяло. Нормалният отвор на аортната клапа е 3 – 4 cm2. Когато отворът се стесни значително и особено при достигане на площ < 1.0 cm2, стенозата води до значителни неблагоприятни последствия за всички органи и системи.
Най-честите оплаквания на пациентите с аортна стеноза са болки в гърдите, лесна уморяемост, задух и редукция на тегло. Понякога дебютът на заболяването е със загуба на съзнание (синкоп).
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
Аортната регургитация представлява връщане на кръв в обратна на нормалната посока през аортната клапа – от аортата в лявата камера. Когато степента на регургитация (връщане) стане значима, това води за уголемяване на лявата камера на сърцето и до влошаване на помпената му функция.
Най-честите оплаквания на пациентите с аортна регургитация са сърцебиене, лесна уморяемост и задух.
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
Митралната стеноза представлява стеснение на митралната клапа, което затруднява оттичането на кръвта от лявото предсърдие към лявата камера на сърцето. Нормалният отвор на митралната клапа е 4 – 6 cm2. Когато отворът се стесни значително и особено при достигане на площ < 1.5 cm2, стенозата води до значителни неблагоприятна последствия за работата на сърцето.
Най-честите оплаквания на пациентите с митрална стеноза са сърцебиене, неравномерен пулс (аритмия), лесна уморяемост и задух.
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
Митралната регургитация представлява връщане на кръв в обратна на нормалната посока през митралната клапа – от лявата камера в лявото предсърдие. Когато степента на регургитация (връщане) стане значима, това води за уголемяване на лявото предсърдие и лявата камера на сърцето и до влошаване на помпената му функция.
Най-честите оплаквания на пациентите с митрална регургитация са сърцебиене, неравномерен пулс (аритмия), лесна уморяемост и задух.
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
Трикуспидалната регургитация представлява връщане на кръв в обратна на нормалната посока през трикуспидалната клапа – от дясната камера в дясното предсърдие. Когато степента на регургитация (връщане) стане значима, това води за уголемяване на дясното предсърдие и дясната камера на сърцето и до влошаване на помпената му функция.
Най-честите оплаквания на пациентите с трикуспидална регургитация са сърцебиене, неравномерен пулс (аритмия), лесна уморяемост и задух.
Диагнозата и проследяването на еволюцията на заболяването може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография.
• Комбинирани клапни болести – съчетание на стеноза и/или регургитация на повече от една сърдечна клапа
Инфекциозният ендокардит представлява бактериална инфекция, която може да засегне всяка една от клапите на сърцето, както и имплантирани клапни протези, електроди на пейсмейкър или постоянни катетри за хемодиализа, позиционирани в сърцето.
Най-честите оплаквания на пациентите с инфекциозен ендокардит са продължително повишение на телесната температура, сърцебиене, лесна уморяемост и задух.
Диагнозата може да бъде поставена с точност чрез ехокардиография. Обикновено се налага изследване на клапния апарат на сърцето през хранопровода (трансезофагеална ехокардиография), поради значително по-добрата разделителна способност на използваните ехографски сонди
Обект на дългосрочно проследяване в Сърдечен клапен център Софиямед са и пациенти, претърпели сърдечна операция, при които е:
• Имплантирана клапна протеза - аортна, митрална и трикуспидална
• Направена пластика (поправка) на митрална и трикуспидална клапи
