EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Д-р Илия Цеков: След разходка в природата задължително проверете за кърлежи по тялото

Интервю на началника на Лабораторията по вирусология в ДКЦ „Софиямед“ д-р Илия Цеков за в."Телеграф", 23.06.2018


Д-р Цеков, наблюдава се бум на хора, ухапани от кърлеж последния месец. Защо трябва да сме внимателни?

Кърлежите са прeносители на патогени, които могат да причинят различни болести. При попадане на кърлеж върху тялото, впиване и кръвосмучене е възможно да стане пренос на въпросните патогени и да се развие заболяване.

 

Кои са най-характерните патогени за района на България, които кърлежите пренасят?


Един от характерните болестотворни микроорганизми е Borrelia burgdorferi, причинияващ заболяването Лаймска болест. Тя е най-често наблюдаваното в северното полукълбо кърлежо-преносимо заболяване, но далеч не е единственото. Затово при неясно състояние протичащо с висока температура след ухапване от кърлеж може да се обсъжда и потенциално заразяване с други патогени, установявани с изследвания в специализирана лаборатория.

 

Можем ли да предотвратим ухапването от кърлеж?


 

Да, ако се спазват определени правила. Характерно е, че кърлежите могат с месеци и дори години да не се хранят като са в състояние на хибернация. Когато условията на околната среда са благоприятни (повишена температура) зрелите кърлежи излизат от това състояние и са в очакване да „надушат“ топлокръвно животно, да пролазят достигнат до гостоприемник и да се нахранят. Кръвта е тяхната храна и е задължително да кръвосмучат, за да продължат цикъла си на възпроизвеждане. Кърлежите обикновено търсят топли места по тялото - зад ушите, зад колената, около слабините, в подмишниците и т.н.; все части от тялото, на които лесно кърлеж може да остане незабелязан. Затова когато в топлите сезони ни предстои пътуване сред природата или към парка, към затревени площи, планина, или на море, за да предотвратим ухапване от кърлеж се препоръчва използване на репеленти, които се втриват или напръскват по тялото и съдържат различни съставки, отблъскващи кърлежите. В аптечната мрежа вече има много такива препарати. Добре е репеленти да се прилагат преди да тръгнем към парка, планината или плажа, като по средата на деня е препоръчително да се направи второ впръскване на членовете на семейството. Репеленти се използват и за домашните любимци. В допълнение се препоръчва носенето на по-дълги дрехи, затрудняващи потенциалния достъп на кърлежи до телата ни. А когато се приберем у дома трябва да огледаме нашето и това на децата тела, включително и окосмената част на главата. Нужно е да се преглеждат и домашните любимци, които често са „магнит“ за кърлежи.

 

Какво трябва да се прави или да не се прави при установяване на впит кърлеж в тялото?


Не трябва да се маже с олио или други мазнини, защото по този начин се запушват дихателните тръбички на кърлежа, той се задушава и повръща. А това може да доведе до много по-ефективно заразяване. Твърдения, че кърлежът се вади по посока на часовниковата стрелка, са абсолютен мит. Той се вади с изтегляне, с издърпване нагоре.

 

Това задължително ли е да стане в медицински кабинет?


Не е задължително и паразита би могъл да се извади и в домашни условия. Важното обаче е след изтеглянето да се огледа мястото и самия кърлеж. Следи се да няма останала част от него, впита в тялото. Но когато е възможно, по-добре би било кърлежите да се отстранят в медицински кабинет, където има възможност за щателна дезинфекция, хората са по-опитни и ако остане частичка от кърлежа, тя веднага ще да бъде премахната на място. Освен това се прави първична обработка на раната и по преценка се поставя противотетатичен анатоксин (ваксина). След изваждане на кърлеж не бива да се смачква директно, защото телесните му течности се разпръскват в околната среда, включително и към очите и има риск да се стигне до заразяване. Може паразита да се запази и при възможност да се даде за изследване, за да се определи точният вид на кърлежа, тъй като има и видове кърлежи, които не пренасят Лаймска борелиоза.

 

В случаите, в които сме извадили сами кърлежа, трябва ли да третираме мястото с нещо?


Трябва да се направи дезинфекция – с йодасепт, с риванол, със 70 процентен спирт или друг подходящ антисептик, за да не загнои раната. Не трябва да се използват мазни мехлеми, които могат да „запушат“ раната и да се създадат условия за развитие на някои микроорганизми.

 

Има ли значение колко време кърлежът е престоял впит в тялото?


Ако един кърлеж е премахнат достатъчно рано, т.е в първите 2-3, до 12 часа тогава рискът за предаване на патогени е драстично нисък и няма причина за безпокойство. Проучванията по света показват, че първите 6 часа след впиване не са достатъчно време за заразяване на хората, така че след това да се развие заболяване. Кърлежите обаче отделят антихистамини и други вещества, които притъпяват сърбежа и болката и не позволяват на човек да открие по-рано впитият паразит.

 

Какви изследвания трябва да се правят?


Едно от нещата е да се изследва самият кърлеж, но най-късно до две седмици. След това носенето му в специализирана лаборатория се обезмисля. Все пак целта на изследването е при наличие на значим риск от заразяване да се започне ранна профилактика. Много важно е при риск първо да се консултираме със съответен специалист – най-често инфекционист, кожен лекар или микробиолог, който да назначи терапия. Първо средството на избор обикновено е антибиотикът доксациклин, който е особено ефективен по отношение на борелиите.

 

А пострадалият човек трябва ли да се изследва?


Да. Тук, в Лабораторията по вирусология в ДКЦ „Софиямед“ се извършва изследване на кръвни проби от хора ухапани от кърлежи. За теста се взима кръв, без значение дали човек се е хранил преди това и кое време на деня е. Но не веднага след премахване на паразита, а след поне 21-28 дни! Преди това, дори и да е станало заразяване, изследването може да не го установи. При нормално работеща имунна система около 28-я ден от впиването, при евентуално навлизане на борелии, следва да има изградени антитела, които често могат да се задържат доста дълго в организма ни. Независимо от лабораторните изследвания е препоръчително след ухапване от кърлеж човек да следи мястото за поява на обрив. Обикновено е нормално в първите до три дни на мястото на ухапване да има зачервяване. Когато, обаче се появи червено петно след период, в който не е имало нищо и зачервяването започва да нараства, това може да е признак на Лаймска борелиоза. Важно е да се знае, че Лаймска болест може да се развие и без поява на зачервяване около ухапаното място. Добре е хората да следят и за повишаване на телесната температура и увеличаване на лимфните възли.

 

Лечима ли е лаймската болест?


Да. Но ако не бъде регистрирана и минат години може да се стигне до напреднал стадий, когато се повлиява много трудно или дори става нелечима. Тогава човек трябва да живее с усложненията от болестта, а Лаймската болест може да засегне сърцето, ставите, мозъка. Когато заболяването е в първичния си стадии – първите месеци след ухапването, болестта е най-ефективно лечима.

 

Д-р Илия Цеков е началник на Лабораторията по вирусология в ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина през 2007 година в МУ – София. От 2008 до 2011 година е докторант в Националния център по заразни и паразитни болести. В края на 2012 г. придобива специалност по вирусология. Работи като лекар вирусолог във ВМА до края на 2014 г, а след това участва при създаването и е назначен като специалист в Лаборатория по вирусология към ДКЦ „Софиямед“. Става ръководител на звеното в началото на 2017 г. Има изразени интереси от областта на клиничната и експериментална вируслогия, онковирусологията и молекулярната диагностика. Занимава се и с провеждане на клинични проучвания.