Д-р Вероника Гаджовска завършва в Медицинския университет в град Плевен. Има придобита специалност по Инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна
От 2023г. е част от екипа на Клиниката по инфекциозни болести, а от 2024г. -специализант по Педиатрия към Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед".
Д-р Гаджовска е и преподавател по Инфекциозни болести към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Член e на Български лекарски съюз и Българско Дружество по Инфекциозни болести. Има редица участия в национални конгреси и семинари по специалността.
Професионални интереси:
ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ
Мечтая за България, в която човек се събужда с усещането, че има смисъл да остане, да работи, да създава, да мечтае и да остарее. България, в която младите и амбициозни хора виждат бъдеще и възможности тук, а не са принудени да търсят реализация далеч от дома. Искам да живеем в държава, в която трудът, знанията и талантът се ценят и в която човек може да успее заради това, което може и което прави.
Мечтая за по-здрава България. За общество, в което здравето започва с профилактиката, а не с лечението. Всеки човек трябва да има достъп до профилактични прегледи, изследвания и достоверна информация, защото много заболявания могат да бъдат предотвратени или открити навреме. Мечтая за общество, в което всеки човек има знанията и възможностите да се грижи за здравето си, но и сигурността, че когато настъпи труден момент, зад него ще стои една работеща здравна система.
Мечтая и за повече човечност. За България, в която не сме станали толкова забързани, че да не забелязваме човека до себе си. В която има повече доброта, честност и съпричастност. Да можем да подадем ръка, без да очакваме нещо в замяна. Да можем да се радваме на успеха на другия, вместо да го приемаме като конкуренция. Да разбираме, че различията ни не трябва да ни разделят, а че можем да бъдем единни около това, което е важно за всички.
Искам България, която не забравя своите възрастни хора. Хората, които са дали младостта, труда и силите си, за да изградят страната, в която живеем днес. Те заслужават достойни старини, уважение, грижа и усещането, че не са забравени. Една държава се измерва и по начина, по който се отнася към най-възрастните си граждани.
Мечтая за по-уредена България – с работещи институции, ясни правила, ред, чисти и безопасни градове, добра инфраструктура и услуги, които улесняват живота на хората. България, която се развива и по организация, образование, здравеопазване и стандарт на живот се доближава до водещите развити държави.
Но вярвам, че промяната не започва само от институциите. Тя започва от нас. От това да бъдем честни, да не заобикаляме правилата, когато не са ни удобни, да пазим общото и да поемаме отговорност. Да не казваме „някой друг трябва да го направи“, а да си задаваме въпроса „Какво мога да направя аз?“.
Мечтая за България, в която младият човек има причина да остане, възрастният има причина да се чувства ценен, болният има надежда, а добрият човек не се чувства наивен.
България, в която сме по-здрави, по-добри и по-единни. България, в която не просто живеем, а България, която заедно изграждаме и с която можем да се гордеем.
