EN
Back to top hospitalsofiamed.bg
Официална страница на УМБАЛ Софиямед в Facebook Отделение по Акушерство и Гинекология към УМБАЛ 'Софиямед' Детско отделение - Софиямед УМБАЛ Софиямед Неонатология Клиника инфекциозни болести - УМБАЛ Софиямед Официален видео канал на УМБАЛ Софиямед в Youtube

Д-р Габриела Станкова, УНГ специалист: Премахването на третата сливица не води до отслабване на имунитета или по-често боледуване на детето

Разпространено е схващането, че операцията не трябва да се извършва през летните месеци, но то няма научно обоснована медицинска подкрепа, допълва още специалиста

 

www.blitz.bg
09.07.2026 г.


Какво всъщност представлява т.нар. трета сливица и каква е нейната функция в детския организъм?

Трета сливицае популярното название на аденоидната вегетация. Тя се намира високо в задната част на носоглътката и представлява лимфоидна тъкан, която е част от Валдайеровия лимфен пръстен. Този пръстен участва в защитата на горните дихателни пътища и е част от имунната система на организма.

Ролята ѝ е да улавя вируси, бактерии и други микроорганизми, които навлизат през носа, и да подпомага изграждането на имунен отговор в ранна детска възраст. Важно е да се знае, че всяко дете има такава трета сливица. Разликата е, че при някои деца тя остава малка и не създава проблеми, докато при други може да се увеличи вследствие на чести инфекции, алергии или индивидуална предразположеност. Това се случва най-често между 3 и 7 годишна възраст и именно тогава тя може да започне да влияе на дишането, съня и общото състояние на детето.

 

Има ли връзка между третата сливица и честите инфекции на горните дихателни пътища?

Третата сливица или аденоидна вегетация е част от имунната система и участва в т. нар. първи контакт с вируси и бактерии, които влизат през носа. Затова при малки деца тя често реагира с увеличаване след инфекции. Честите инфекции могат да доведат до увеличаване на третата сливица. При повтарящи се вирусни и бактериални инфекции тя се възпалява и постепенно хипертрофира – увеличава се.

От своя страна увеличената трета сливица може да поддържа инфекции, да затруднява нормалното оттичане на секретите от носа и около отворите на евстахиевите тръби. Това създава условия за по-чести хреми и синузитоподобни оплаквания, чести отити (възпаления или течност зад тъпанчето), продължителни или „влачещи“ инфекции.

 

Кои са най-честите симптоми, които трябва да насочат родителите към консултация с УНГ- специалист? Как се поставя диагнозата – болезнен ли е прегледът за детето?

Най-честите симптоми са – постоянно нощно хъркане, затруднено носно дишане и дишане през устата, чести инфекции на горните дихателни пътища и възпаления на ушите (отити), намален слух или усещане, че детето „не чува добре“, забавено или неясно проговаряне и неправилно произнасяне на думи, нарушения в развитието на захапката и зъбите, неспокоен сън, а понякога и кратки паузи в дишането по време на сън.

Диагноза се поставя след прегледа при УНГ специалист въз основа на посочените оплаквания. Най-информативният за специалиста метод е фиброендоскопия на носоглътката. Това изследване се извършва чрез въвеждане през носа на тънък, гъвкав ендоскоп с камера и осветление на върха. Чрез него се оглеждат носните ходове, носоглътката, третата сливица и отворите на евстахиевите тръби. Образът се наблюдава на монитор в реално време и изследването обикновено трае само няколко минути.

Изследването не е болезнено. Повечето деца го понасят добре, като могат да усетят леко дразнене в носа, чувство за гъделичкане, сълзене или желание за кихане. При нужда може да се използва локален обезболяващ спрей, за да се направи прегледът още по-комфортен.

 

Кога уголемената трета сливица изисква оперативно лечение? Има ли случаи, при които може да се изчака и да се приложи консервативно лечение?

Оперативното лечение се прилага при деца със симптоматично увеличена трета сливица, която води до значимо затруднено носно дишане, постоянно дишане през устата, хъркане, нарушения на съня или обструктивна сънна апнея. Показания за операция са също и честите или продължителни заболявания на средното ухо, особено при наличие на отит с излив (задържане на течност в средното ухо) и намален слух, както и хронично или често възпаление на третата сливица, което не се повлиява от лечение.

Лекарствата могат да намалят симптомите, но не „премахват“ уголемената тъкан. Те са полезни при леки случаи или алергия.

При деца с леки оплаквания, без нарушения на съня, слуха или други усложнения, често се препоръчва наблюдение и консервативно лечение. То може да включва промивки на носа с физиологичен разтвор, лечение на алергичен ринит, ако е налице, и при нужда – назални кортикостероиди. Решението за операция следва да се основава на тежестта на симптомите, влиянието им върху качеството на живот и наличието на усложнения, а не единствено на размера на третата сливица.

 

Опасно ли е продължителното отлагане на операцията?

Продължителното отлагане при деца с ясни показания за оперативно лечение може да доведе до персистиране или прогресиране на симптомите и свързаните с тях усложнения. Продължителната назална обструкция и дишането през устата могат да нарушат качеството на съня и дневното функциониране, а при наличие на обструктивна сънна апнея – да окажат неблагоприятно влияние върху растежа, когнитивното развитие и поведението на детето.

Отлагането на операцията при деца с персистиращ отит с излив (задържане на течност в средното ухо) може да удължи периода на проводна загуба на слуха и да повлияе неблагоприятно развитието на речта и езиковите умения, особено в ранна детска възраст.

 

Има ли случаи, при които операцията не е препоръчителна? И кои са основните противопоказания за оперативно лечение?

Абсолютно противопоказание за операция са вродените аномалии на небцето, включително цепка на небцето и субмукозна цепка (вроден дефект, при който мускулите в задната част на небцето не са свързани правилно, но повърхността е покрита от лигавица). Тези състояния са противопоказни поради риска от развитие на велофарингеална недостатъчност – състояние, при което мекото небце не може плътно да достигне задната стена на гърлото.

Относителни противопоказания са остри инфекции на горните дихателни пътища, некоригирани нарушения в кръвосъсирването и тежки декомпенсирани системни заболявания, при които рискът от хирургичната интервенция или общата анестезия е по-висок очакваната полза от процедурата. В тези случаи операцията обикновено се отлага до овладяване на съответното състояние.

Разпространеното схващане, че аденоидектомия не трябва да се извършва през летните месеци, няма научно обоснована медицинска подкрепа. В съвременната клинична практика сезонът сам по себе си не е критерий за отлагане на операцията. При липса на остро инфекциозно заболяване или други противопоказания, интервенцията може да бъде извършена безопасно през всеки период от годината.

 

Как преминава възстановителният период? Колко време след операцията детето може да се върне в детската градина или училище?

Възстановяването след аденоидектомия (отстраняване на третата сливица) обикновено е бързо и леко. Повечето деца се възстановяват напълно в рамките на 7–10 дни. През първите няколко дни е препоръчително храната да бъде по-мека – течна или кашава, като се избягват много горещи, люти и твърди храни, които могат да раздразнят оперираната област. Важно е детето да приема достатъчно течности и да си почива.

През първата седмица е добре да се ограничат интензивните физически натоварвания, активните игри и спорта. След около 7 дни, ако възстановяването протича нормално и лекуващият лекар не е дал други указания, детето може постепенно да се върне към обичайните си ежедневни дейности, както и към посещенията в детската градина или училище.

 

Един от най-честите страхове на родителите е, че след премахването на третата сливица детето ще боледува повече. Има ли основания за това?

Това е един от най-честите въпроси, които родителите задават при поставянето на диагнозата и препоръката за операция. Научните данни не показват, че премахването на третата сливица води до отслабване на имунитета или до по-често боледуване.

Третата сливица е част от имунната система и участва в защитата на организма в ранна детска възраст. Когато обаче е силно увеличена или хронично възпалена, тя често престава да изпълнява ефективно защитната си функция и дори може да се превърне в източник на повтарящи се инфекции. В тези случаи отстраняването ѝ обикновено води до подобряване на дишането и намаляване на честотата на инфекциите, без да оказва съществено влияние върху имунната система, тъй организмът разполага с множество други лимфни тъкани, които поемат нейната функция.

 

Има ли различни методи за оперативното отстраняване на третата сливица и какви са?

За оперативното лечение на третата сливица (аденоидна вегетация) има няколко основни метода. Разликата между тях е в начина на отстраняване на тъканта и използваната технология.

Първият е класическа (кюретажна) аденоидектомия, който е и най-традиционният метод. При него третата сливица се отстранява механично със специален инструмент през устата. Процедурата е бърза и ефективна, но се извършва без директна визуализация на оперативното поле, което в някои случаи може да остави малки остатъци от тъкан.

Имаме и вариант за ендоскопски асистирана аденоидектомия, като при този метод се използва камера (ендоскоп), която позволява на хирурга да вижда в реално време носоглътката. Това осигурява по-прецизно и пълно отстраняване на третата сливица и намалява риска от остатъчна тъкан.

Третият метод се нарича шейвър (микродебридер) аденоидектомия. При него се използва специален инструмент, който „изрязва“ и едновременно отстранява тъканта. Методът е прецизен и често се комбинира с ендоскопски контрол за по-добра видимост и безопасност.

Имаме и вариант коблация (радиочестотна плазмена аденоидектомия), който е съвременен метод и използва радиочестотна енергия при по-ниска температура, което позволява по-щадящо отстраняване на тъканта и обикновено води до по-малко кървене.

Не на последно място, можем да премахнем третата сливица и с лазер, методът се нарича лазерна аденоидектомия.

 

Визитка:
Д-р Габриела Станкова е специалист по УНГ болести в София с интереси в диагностиката, профилактиката и лечението на заболявания на ушите, носа и гърлото при възрастни и деца. Извършва диагностично-консултативни прегледи, съвременно лечение, проследяване на пациенти с остри и хронични УНГ заболявания, както и оперативна дейност в областта на оториноларингологията.

Д-р Станкова завършва Медицински университет – София през 2022г. През 2024 г. завършва обучение по Здравен мениджмънт. От 2022 до 2026г. специализира Оториноларингология в клиниката по УНГ-болести на УМБАЛ "Софиямед", а през 2026г. придобива специалност по Оториноларингология.

2025 г. – Сертифицирано обучение по кардиопулмонална ресусцитация съгласно стандартите на European Resuscitation Council