Д-р Георги Иванов: Неврологията е медицина в медицината
петък 06 март 2026

Обучението проверява до каква степен си готов на саможертва

zdrave.to
06.03.2026 г.

Вестник “Доктор” дава трибуна на младите лекари, които тепърва започват да вървят по трудния, но и удовлетворяващ път на медицината и грижата за здравето на пациентите. Днес ви представяме невролога д-р Георги Иванов.

- Д-р Иванов, защо избрахте тази професия?

- Медицината винаги е била част от моя живот. Роден съм в семейство на майка лекар и баща психолог. Спомням си, че на въпроса какъв искаш да станеш като пораснеш, на 5-годишна възраст отговарях - лекар или програмист. И по-късно в живота ми това бяха двете основни професионални направления, между които е трябвало да правя избор. В 6-и клас започнах да уча по-усилено биология и да участвам в олимпиади, а в 7-и клас започнах да посещавам  допълнителни уроци по биология в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, където продължих да уча в паралелка с усилено изучаване на биология. Когато човек е заобиколен от целеустремени и амбициозни хора, това е един допълнителен стимул за него.

- Имало ли е моменти, в които сте се колебали дали това е правилният път?

- По-различното при обучението по медицина е обемът на изучавания материал и най-вече срещата с човешкото страдание и смърт. Ако по време на подготовката за кандидатстване се изучава колко сложно и перфектно е устроен човешкият организъм, то по време на следването човек се сблъсква с реалността – колко крехък и преходен е човешкият живот. Това неминуемо води до повишени нива на стрес у студентите по медицина. Освен че трябва да се усвои голям обем от информация, следването на медицина проверява до каква степен си готов на саможертва.

Не всеки е готов да пожертва толкова време и енергия за постигането на дадена цел. Смятам, че немалка част от колегите са се колебали дали са избрали правилния път, и аз също съм имал такива моменти по време на следването, но в крайна сметка не съжалявам за моя избор. При мен дилемата беше дали да изучавам медицина или програмиране. Медицината беше по-трудна, по-отговорна, с по-късна реализация и по-ниско платена, но по-смислена, а програмирането по времето на моето следване беше значително по-лесно за завършване, по-добре платено и със значително по-бърза професионална реализация.

Ако знаех тогава, че изкуственият интелект ще се развие до такава степен, то нямаше да я има тази дилема пред мен. Медицината е една от малкото специалности, относително запазени от автоматизация, въпреки опитите на някои хора да убедят обществото в обратното. Но че изкуственият интелект е полезен инструмент в правилните ръце, това не може да се отрече.

- Разкажете за случай от практиката, който ви е оставил силен отпечатък?

- В практиката на един лекар има две групи пациенти – такива, които той помни, и такива, които е забравил в най-добрия смисъл на думата. И за предпочитане за пациента е да е в групата на забравените, защото в другата група най-често попадат тежките случаи, тези, които са били диагностично предизвикателство, и тези, при които въпреки положените усилия резултатът невинаги е бил добър поради естеството на самото заболяване. В моята специалност има доста прогресиращи нелечими състояния, както и такива, водещи до бърз фатален изход. Най-голямото предизвикателство за един лекар не е самото усвояване на медицинската наука, а носенето на отговорност и осъзнаването, че една твоя грешка може да бъде необратима.

Малко са професиите в този свят, при които отговорността за човешкия живот е толкова голяма. За жалост не всеки живот може да бъде спасен, но е важно лекарят да знае, че е направил всичко по силите си. Истината е, че когато човек е пред лицето на заболявания и смърт за дълъг период от време, пред него има две посоки. Да се приспособи, да развие съответните психични защити и да си върши работата професионално въпреки трудностите, или да прецени, че това не е за него, и да избере друга професионална реализация.

- Какво ви привлече към вашата специалност?

- Моята специалност е „Нервни болести“. Ако винаги съм знаел, че искам да следвам медицина и подходът ми към кандидатстването е бил изключително методичен и предвидим, то не мога да кажа същото за избора на моята специалност. Първият въпрос, на който често един студент по медицина трябва да си даде отговор, е каква специалност иска да избере – терапевтична или хирургична. Тъй като никога не ме е бивало в рисуването и според мен фината моторика не е най-силното ми качество, а и поради склонността ми да предпочитам първо добре да обмислям възможностите и след това да действам, прецених, че за мен е по-подходяща терапевтична специалност.

Дълго време исках да бъда кардиолог, след което имаше периоди, в които съм имал интерес към офталмологията и анестезиологията. Но от тях бих казал, че към кардиологията съм имал най-голям интерес. Идеята да избера неврологията като бъдещ кариерен път се зароди до известна степен инцидентно, въпреки че ако човек погледне родителите ми – лекар и психолог, най-логичният резултат би бил невролог или психиатър.

По време на обучението ми по неврология забелязах, че ми се отдава снемането на неврологичен статус, че ми харесва уникалната поредица от клинични техники, чрез които неврологът трябва да постави така наречената топична диагноза, за да локализира проблемния участък. Този вид преглед често оставя в недоумение страничните наблюдатели. Неврологията е медицина в медицината и често нейните способи са непознати дори за лекарите от другите специалности.

- Това ли изигра главната роля при избора ви?

- Не, изборът ми на специалност дойде след мое лично преживяване. След прием на антибиотик бях получил шум в ушите. И за жалост при този вид странични реакции често шумът остава за цял живот. Първите 2 седмици бяха доста тежки за мен поради факта, че се чудех как ще продължа да живея с този шум в ушите. За още по-голям мой късмет действието се развиваше по време на изпитна сесия, а един от изпитите беше точно по неврология. Един ден баща ми ме заведе при проф. Сийка Пенчева, невролог и невропсихолог. Спомням си много добре как бяхме седнали на кухненската маса и аз й споделих, че много съм се депресирал от тази история с ушите, а тя се засмя и каза – ти знаеш ли какво е депресия, това не е депресия. След което продължи да говори и постепенно ми върна настроението и надеждата. Е, шумът си остана, но хубавото на мозъка е, че той постепенно се приспособява и не му обръща внимание. Няколко седмици по-късно си взех изпита по нервни болести с отличен и си казах, че това ще е моята специалност.

- Кое беше следващото голямо предизвикателство?

- След завършването на медицина - намирането на място за специализация. Голяма част от колегите работят или доброволстват още по време на следването в дадена клиника с надеждата да ги вземат на работа на даденото работно място, което понякога не се случва. Аз бях съсредоточен повече върху следването си и върху усвояването на повече теоретични знания. Когато завърших, ми отне около 9 месеца да намеря място за специализация. И бих отбелязал, че отново извадих късмет и отново сравнително бързо започнах специализация в сравнение с други мои колеги. Естествено, трябва да благодаря и на доц. Велина Гергелчева и колегите от Клиника по неврология на УМБАЛ „Софиямед“, които повярваха в мен. А другото е много труд, напрежение, безсънни нощи, учене, но и доста спасени човешки животи, предотвратени инвалидизации и подобрено качество на живот. И ето че и моят труд се увенча с успех – придобих специалност „Нервни болести“.

- Какво бихте казали на тези, които избират медицинската професия, като мотивация?

- Ще им даде много, но и ще им отнеме много. Трябва да са целеустремени, трудолюбиви, стабилни психически и готови да пожънат плодовете на своя труд много по-късно от своите връстници. Като награда ще получат имаща смисъл професия и невероятния шанс и едновременно проклятие да бъдат свидетели и участници в живота на хиляди хора. А един ден, когато се обърнат назад, ще могат да кажат, че са вложили своето време и енергия в нещо, което е обогатило както тях като хора, така и човечеството.