Недоносените бебета са истински бойци, а зад тях стоят силни родители и отдаден медицински екип
в.Стандарт
14.11.2025г.
Д-р Мангъров, Вие освен педиатър и неонатолог сте и началник на Отделение по неонатология в УМБАЛ „Софиямед“. Какво означава за медицинската общност и родителите отбелязването на Световния ден на недоносените деца?
Отбелязването на Световния ден на недоносените деца има огромно значение, както за медицинската общност, така и за родителите. Това е ден, в който се дава видимост на една от най-уязвимите групи пациенти – недоносените новородени, и на хората, които ежедневно се грижат за тях.
За нас, лекарите и медицинските екипи занимаващи се с недоносени новородени, това е ден на професионална и морална равносметка, защото зад всяко изписано здраво бебе стоят седмици или месеци упорита работа, непрекъснато наблюдение, решения под напрежение и огромна отговорност. В неонатологията няма дребни неща – всичко е въпрос на часове, грамове и изключителна прецизност.
За родителите на тези деца този ден е символ на надеждата – доказателство, че чудесата се случват, че техните малки герои могат да преодолеят трудното начало и да се развиват напълно нормално.
Но този ден има и по-широк смисъл. Той цели да напомни на обществото, че грижата за недоносените не свършва с изписването от болницата. Тези деца и техните семейства имат нужда от продължителна подкрепа, достъп до специализирани грижи и програми за проследяване на развитието.
Всяко преждевременно родено дете е доказателство за възможностите на съвременната медицина и силата на човешката отдаденост.
Отбелязването на този ден е израз на уважение към живота, професионализма и надеждата. Може би тези думи най-точно описват нашата работа в неонатологията.
Какви са Вашите наблюдения относно броя на недоносените новородени в България? Каква е тенденцията през последните години?
В България през последните години делът на недоносените новородени остава стабилно висок – около 10–11% от всички раждания, въпреки намаляването на общия брой раждания. Това показва, че преждевременните раждания продължават да бъдат сериозен медицински и социален проблем, изискващ по-добра превенция, проследяване на рисковите бременности и подкрепа за семействата на недоносените деца.
Кои са основните причини за преждевременно раждане и може ли да се каже, че има рискови групи от жени?
Основните причини за преждевременно раждане са инфекции по време на бременността, многоплодна бременност, аномалии на матката или шийката, преждевременно пукване на околоплодния мехур, както и заболявания на майката – хипертония, диабет, анемия, хроничен стрес. Рискови са също жените с предишно преждевременно раждане, инвитро бременност, тютюнопушене, ниска социално-икономическа среда и липса на адекватно проследяване на бременността. Това са групите, при които е нужно по-стриктно наблюдение и превенция.
Какви са предизвикателствата в грижата за едно недоносено бебе веднага след раждането и кои са най-големите от тях?
Най-големите предизвикателства в грижата за недоносеното бебе са свързани с незрялостта на жизненоважните органи и системи – дихателна, сърдечно-съдова, терморегулаторна и храносмилателна. Веднага след раждането често се налага осигуряване на дихателна подкрепа, защото белите дробове не са достатъчно развити. Не по-малко важно е поддържането на стабилна телесна температура в контролирана среда, тъй като тези бебета губят топлина много бързо.
Допълнително предизвикателство е предпазването от инфекции, защото имунната им система е незряла и всяка инфекция може да бъде животозастрашаваща. Храненето също изисква търпение и внимание – често започва с минимални количества кърма или специална формула, прилагана чрез сонда.
Грижата за недоносеното дете изисква постоянен мониторинг, висока прецизност и индивидуален подход. Но най-голямото предизвикателство остава да се съчетае високотехнологичната медицинска помощ с човешката отношение и грижа, защото именно това дава на бебето шанс не просто да оцелее, а да се развива пълноценно. Щастлив съм, че с екипа ми в Отделението по неонатология на УМБАЛ „Софиямед“ успяхме да осъществим промени свързани гледането и грижата на недоносените новородени, откакто освен лекарска заемам и административна длъжност. Вече доказахме, че можем да се справяме с предизвикателствата на по-сложни и тежки случаи, което освен да ме радва ми показва, че се справяме отлично като екип.
Има ли и какви са дългосрочните рискове за здравето и развитието на преждевременно родените деца и как се проследяват те? Какво задължително трябва да знаят родителите и за какво трябва да следят?
Преждевременно родените деца имат повишен риск от забавяне в двигателното и нервно-психическото развитие, проблеми със зрението, слуха, дишането и храненето, както и по-голяма податливост на инфекции. При екстремно недоносените може да се наблюдават и затруднения в ученето, вниманието и поведението в по-късна възраст.
Проследяването им трябва да е системно и мултидисциплинарно – освен от неонатолог, педиатър, офталмолог и невролог, важно участие имат кардиолог, пулмолог, ендокринолог, кинезитерапевт, логопед, психолог и други специалисти по ранна интервенция и рехабилитация. Редовните прегледи през първите две години са решаващи за ранно откриване и навременна корекция на отклоненията.
Родителите трябва да знаят, че развитието на недоносеното дете е индивидуално и изисква търпение и постоянство. Необходимо е да следят растежа, моторните и говорните умения, зрителните и слухови реакции, както и поведението при хранене и общуване. При всяко съмнение трябва незабавно да се консултират със специалист. Ранната намеса е ключова към пълноценното развитие и качеството на живот на тези деца.
Какво лично за Вас, като специалист е най-вълнуващото в работата с недоносените деца?
За мен като лекар, неонатолог и педиатър най-вълнуващото в работата с недоносените деца е да виждам как въпреки всичко животът побеждава. Да наблюдавам как едно толкова малко бебе, родено с тегло под килограм, постепенно започва да диша, да се храни и да расте – това е най-голямото професионално и човешко удовлетворение. Всяко малко постижение е победа, както за детето, така и за целия екип грижещ се за него.
Като цяло за мен работата с деца – независимо дали сткава дума за недоносени, доносени новородени или за по-големи деца, е изключително вдъхновяваща. Те са искрени, чисти и реагират неподправено. Да виждаш как се развиват и израстват пред очите ти е най-смислената част от тази професия. Тази работа изисква търпение, внимание и отдаденост, но дава нещо безценно – чувството, че участваш в началото на един човешки живот.
Какво послание бихте отправили към обществото по повод Деня на недоносените деца? Как можем всички заедно да подкрепяме тези малки герои и техните семейства?
Денят на недоносените деца ни напомня, че всяко дете заслужава шанс, независимо колко рано е дошло на бял свят. Недоносените бебета са истински бойци, а зад тях стоят силни родители и отдаден медицински екип. Всяко дете, преминало през грижа и подкрепа в неонатологичното отделение, се превръща в част от семейството на екипа, който го е лекувал.
Преждевременното раждане не бива да се разглежда като някаква присъда. То е начало, което просто изисква повече внимание, грижа и любов. Тези деца могат да се развиват напълно нормално, когато около тях има професионалисти и разбиращи хора.
Обществото може да ги подкрепи с повече разбиране, приемане и човечност – без съжаление, а с подкрепа и уважение. Важно е да говорим за преждевременното раждане и да подкрепяме болниците и организациите, които помагат на тези деца и техните семейства.
На този ден трябва да отдадем признание на родителите, които не се отказват, и на медицинските екипи, които всеки ден правят невъзможното възможно.
Специалистите от Клиниката по УНГ болести на „Софиямед“ с уч...