Д-р Мариана Ардалиева: Храненето е от съществено значение за протичането и изхода от вирусните инфекции при децата
сряда 02 ноември 2022

www.zdrave.net

2.11.2022

Д-р Мариана Ардалиева e педиатър в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина през 2004 г. в МУ - София. От 2007 г. до 2019 г. работи в интензивното отделение на Университетската специализирана болница за лечение на детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ в София.

През 2010 г. придобива специалност детски болести, а от 2018 г. и втора специалност - детска неврология. От 2012 до 2016 г. е асистент педиатър към Катедра по педиатрия на МУ София. Работи като педиатър и детски невролог в Първа детска консултативна клиника - София. Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“ от септември 2020 г. От 2021 г. е временно изпълняващ длъжността началник на отделението.

Д-р Ардалиева, увеличава ли се броят на децата, които идват за консултация в неотложния кабинет на ДКЦ Софиямед – Люлин, със започването на училище и тръгването на детска градина и ясла?

Определено значително се повиши броят на децата, посещаващи детския неотложен кабинет на ДКЦ „Софиямед“ - Люлин. Като водеща причина за това са остри респираторни вирусни инфекции, които стандартно заемат значителна част от всички детски инфекции – около 80-90%.

При каква част от тях се налага хоспитализация?

Процентът на хоспитализираните деца е различен за различните възрасти, като най-голям е делът на децата в кърмаческа възраст, до 1 година, както и в ранна детска възраст, от 1 до 3 години. Средно при около 20% от общия брой на деца с остри респираторни вирусни инфекции се налага хоспитализация.

Кои са най-често срещаните вируси, които причиняват инфекции при децата в момента?

Най-чести са острите респираторни вирусни инфекции, съответно, на горни и долни дихателни пътища. Те са с ясно изразена сезонност, с пикова честота именно през есенно-зимния сезон и ранна пролет. Най-честите причинители на тези инфекции са  риновирусите, респираторно-синцитиален вирус, аденовируси, парагрипните и грипни вируси  и други.

Споделете впечатление, страхуват ли се родителите от ваксините, склонни ли са да преодолеят страховете си след разговор с лекар?

Въпреки нарастващите антиваксърски нагласи, по-голямата част от родителите проявяват разум и ваксинират децата си със задължителните ваксини от имунизационния календар на РБ. Нямам впечатление да има отдръпване, превалират родителите, които се грижат децата им да са имунизирани и това беше характерно и за самия период на пандемията.

По-често страхове съм наблюдавала по отношение на COVID ваксините. Въпреки това, след разговор с лекар, те приемат препоръките и се вслушват в съветите ни.

Кои са най-подходящите мерки за превенция при деца, в чието семейство има боледувал от COVID?

Преди всичко ще отбележа, че мерките за превенция не се отличават от мерките при другите остри вирусни заболявания. На първо място спазване на добра хигиена и често миене на ръцете, освен това спазване на дистанция. Точно дистанцията е много важна и не бива да се забравя и пренебрегва. Физическата дистанция стана известна като термин по време на Ковид пандемията, но в действителност, заедно със спазването на добра хигиена, е основна мярка за предпазване от заразяване. Важно е да се напомня на семейството, че колкото по-близък е контактът с болно дете (прегръщане, целувки и т.н.), толкова по-голяма е вероятността за предаването на инфекцията вътре в семейството.

Друга страна на превенцията от остри респираторни вирусни инфекции е имунизацията. Понастоящем разполагаме с противогрипна ваксина, разрешена за приложение над 6-месечна възраст, както и ваксина срещу COVID, прилагаща се след навършване на 5-годишна възраст. Особено важна е ваксинопрофилактиката при деца със съпътстващи хронични заболявания (сърдечносъдови, белодробни, диабет, имунодефицитни състояния и др.)

Не трябва да забравяме и рутинните имунизации, включени в имунизационния календар, които намаляват честотата на бактериалните суперинфекции в хода на остро вирусно заболяване.

Какъв е подходът, ако в семейството няма ваксинирани и опасността от инфекцията е по-голяма?

Въпреки че учените все още не знаят достатъчно за COVID-19, едно е ясно – това е вирус, поразяващ най-често горните дихателни пътища и белия дроб и протича тежко при хора, които имат придружаващи заболявания,  отслабен имунитет и като цяло не са в добро общо здравословно състояние.

Аз препоръчвам ваксинация! Ваксините не предпазват от заразяване, но предпазват от по-тежко и не на последно място, по-продължително боледуване.

Какъв хигиенно-диетичен режим бихте препоръчали на прага на зимата за деца, които боледуват често от типичните за възрастта УНГ и белодробни инфекции?   

Според анализ на Европейското общество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN), храненето е от съществено значение за протичането на вирусните инфекции и за изхода от тях.

На този етап няма доказателства, че определена храна или хранителна добавка може да предотврати заразяването на човек с коронавирус (COVID-19). Здравословното хранене чрез разнообразен и балансиран хранителен прием може да помогне за осигуряване на нормалното функциониране на имунната система.

Специално внимание се обръща на осигуряване потребностите на организма от витамин D. Витамин D съвместно с адекватният прием на калций и фосфор, освен че допринася за здрави кости, мускули и зъби, е важен и за нормалната функция на имунната система и др. При нормални условия слънцето осигурява синтеза на витамин D в кожата. Количествата, приемани с храната, са малки. Така че дори здравословният, добре балансиран хранителен прием, който осигурява всички останали витамини и хранителни вещества, е малко вероятно да осигури необходимия витамин D, ако детето не е изложено на достатъчно слънце. През есенните и зимните месеци, когато престоят на открито е по-кратък и слънцето е по-слабо, на възрастните и децата над една година се препоръчва да приемат дневна добавка витамин D.

Всички кърмачета под една година получават всекидневно витамин D по препоръка на педиатър. Препоръчва се също и консумиране на храни, богати на витамин D, като например мазни видове риба – сьомга, сардини, херинга, скумрия, риба тон, пъстърва, змиорка; яйчен жълтък, месо, черен дроб и субпродукти, мляко, които съдържат малки количества; обогатени с витамин D масла, естерифицирани маргарини, зърнени закуски, млека за кърмачета. Маслото от черен дроб на треска съдържа много високо количество витамин D, но не се препоръчва при малки деца и бременни жени.