Ортопедията в България – модерна, високоспециализирана и конкурентна на световно ниво
сряда 01 октомври 2025

Дневник
01.10.2025г.

Иновациите, алгоритмите за бързо възстановяване и значението на ставното здраве бяха във фокуса на конференцията "Иновации в ортопедията", организирана от в. "Капитал" и Health PR. Бъдещето на ортопедичната хирургия е в съчетанието между висока специализация, индивидуализиран подход и технологични иновации , стана ясно от лекциите на специалисти от водещи лечебни заведения на събитието. Те акцентираха върху необходимостта от прецизна диагностика, значението на практическия опит, базиран на реални клинични случаи, въвеждането на иновативни технологии като роботика и 3D планиране и нуждата от интердисциплинарно сътрудничество и постоянно обучение на медицинските екипи. Специалисти, хирурзи, рехабилитатори и журналисти обсъдиха новите възможности за лечение, бързо възстановяване и пълноценно връщане към ежедневието след ортопедични интервенции.

В панелите участваха някои от най-изявените специалисти в страната: проф. д-р Маргарита Кътева, доц. д-р Владимир Русимов, д-р Владимир Иванов, доц. д-р Емил Симеонов, както и водещи кинезитерапевти като Любен Чолаков и Явор Маринов.

Модератор беше журналистът от в. Капитал Десислава Николова. Тя откри форума с думи към аудиторията: "Ще разберем защо ортопедите не ни препоръчват да правим по 10 000 крачки на ден, кога рамото става крехко, ще чуем повече за невероятните постижения на проф. Кътева. Търсим отговор и на въпроса: може ли естествено да се възстанови хрущялът?"

Съвременната ортопедия в България е не просто лечение, а система за цялостно възстановяване и дългосрочно качество на живот. У нас ортопедията и травматологията отдавна се развиват с ритъма на съвременната световна медицина. Докато ортопедичните проблеми са основна причина за медицински туризъм в световен мащаб, българските пациенти все по-често избират да се лекуват в страната - и това не е компромис, а гаранция за качество и експертност , стана ясно на форума.

Проф. д-р Маргарита Кътева, началник на Клиниката по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в УМБАЛ "Софиямед", ръководител на Център по хирургия на ръка, сертифициран от Комитета по травма на ръката към Европейската асоциация по хирургия на ръка , представи добрите практики в една от най-деликатните и високоспециализирани области - хирургията на ръката. Проф. Кътева даде подробности за високоселективната денервация при ДЦП. На аудиторията бяха показани кличнични случаи и подобрението в състоянието на пациенти преди и след оперативна намеса. "Ние сме в крак с развитието и иновациите в нашата област. Ние сме микрохирурзи, които спасяват по този начин всички пациенти, при които движението на ръката е ограничено", каза проф. Кътева, която беше многократно аплодирана за резултатите, които е постигнала, заедно със своя екип. "Битката е голяма, защото всичко ново първо се отрича. Нашата задача е факти, факти и само факти."

Доц. д-р Владимир Русимов, д.м., ортопед-травматолог в Клиниката по артроскопска травматология на УМБАЛ "Софиямед" , представи лекция на тема " Прецизност в хирургията на рамо". "Представете си, че рамото ви е замръзнало, колко малко може да свършите с ръката - основни дейности от живота", каза доц. Русимов и припомни, че раменната става е постоянно изложена на натоварвания. Той определи рамото като "природен компромис между мобилност и стабилност". Доц. Русимов говори за руптурите на ротаторния мускулно - сухожилен маншон на рамото, и ги определи като социалнозначим проблем. "Не всички руптури предизвикват болка или ограничение. Само половината от структурно установените руптури са клинично значими - болка", заяви той. Сред рисковите фактори за по-висока честота са възрастта, тютюнопушенето, фамилната предразположеност, диабетът и някои метаболитни заболявания. По думите му възрастта не щади рамото при никого.

Д-р Владимир Иванов, началник Отделение по ортопедия и травматология към Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Софиямед" , представи последните иновации в ендопротезирането - хирургия №1 в света за връщане на качеството на живот при пациенти с тежки ставни увреждания. Той разказа за ревизионното протезиране и представи случаи от чужбина на огромен костен дефект - за да се визуализира още по-добре разнообразието, което предлага инвидуалното протезиране. В думите си за индивидуалното колянно еднопротезиране д-р Иванов посочи: "Производството на такава става отнема 5-6 седмици, ключова е колаборацията между хирург и производител". И допълни: "Роботизацията в колянното енодопротезиране има няколко цели - подобрена точност при поставяне на феморален и тибиален компонент, по-точно определяне на компонентите и постигане на дългосрочни резултати". Роботизацията изисква скъпи устройства, както и годишна поддръжка. Нужни са и допълнителни изследвания, специализирано обучение за екипа, обобщи д-р Иванов.

Доц. д-р Емил Симеонов от Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен, представи новостите по темата за терапията на хрущяла "Артроскопска хондропластика чрез безклетъчен колаген".

Темата за оптималните стъпки във физиотерапията за възстановяване на колянна става след ендопротезиране представи кинезитерапевтът и съосновател на "Баланс Клиник" Любен Чолаков . За да бъде максимално бързо връщането към качество на живот и оптимално бързо възстановяване то, рехабилитацията трябва да започне веднага след хирургичната намеса , подчерта той във фокус сесията "Рехабилитация след ортопедична хирургия ". Ендопротезирането на колянна става е една от най-честите и успешни ортопедични процедури при напреднал гонартрозен синдром, ревматоиден артрит и посттравматични дегенеративни промени. Въпреки отличните хирургични резултати, пълноценната функционална рехабилитация зависи в най-голяма степен от правилно структурирана и стриктно проведена физиотерапевтична програма , добави Чолаков.

Кинезитерапевтът и съосновател на "Баланс Клиник" Явор Маринов представи опита на единствения у нас специализиран център за диагностика и лечение на вертиго . Вестибуларните нарушения са значим медико-социален проблем в световен мащаб, като засегнатото население в работоспособна възраст е около 40%. Приблизително 80% от хората над 65 г. изпитват замаяност или са имали епизодични вестибуларни смущения или кризи , съобщи Явор Маринов. Тежестта, честотата и разпространението се увеличават с възрастта, а хората с вестибуларни патологии често изпитват силни моментни световъртежи или постоянна замаяност. Те трудно поддържат стабилността на движенията и погледа си, имат сериозна дисфункция на баланса, а понякога и други симптоми като замъглено зрение, тревожност, дезориентация.

Специалистът акцентира върху последиците от вестибуларните нарушения свързани с опорно-двигателния апарат. Те са най-често обездвижване, повишаване на риска от падания и фрактури, по-продължително време за възстановяване след ортопедична операция и дори невъзможността от пълно възстановяване поради страха от придвижване без помощни средства.

Съвременната ортопедия вече не се изчерпва с класическите хирургични техники - тя е интелигентна, персонализирана и технологично подкрепена, категорични са участниците във форума.