Интервю с проф. Ивета Ташева за личния избор и онова, което лекарят не може да замени
сп. „Мениджър“
27.06.2025г.
Проф. д-р Ивета Ташева, д.м., е сред водещите кардиолози в България с над 20-годишен опит в областта на интервенционалното лечение на многоклоновата коронарна болест и лечението на периферните съдови оклузии. Началник е на Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология към УМБАЛ „Софиямед“. Автор е на две монографии и над 90 статии и студии, публикувани в най-реномираните световни издания за медицина. От 2020 г. преподава медицинска хуманитаристика и превод на медицинска терминология в магистърската програма „Преводач-редактор“ във ФСлФ на Софийския университет.
Проф. Ташева, какво пропускаме в изкуството да живеем? Защо преждевременната сърдечносъдова смъртност в ЕС намалява с близо 20% за 10-годишен период, в България продължава да расте? Данните са от доклада „Здравето отблизо“ (Health at a Glance: Europe) на ЕК и ОИСР за периода 2011–2021.
Да си здрав е едно от условията за щастието. Първата част на въпроса ви предполага отговор, който, от една страна, засяга всеки човек поотделно, а от друга, обществото като цяло. Струва ми се, че част от хората, особено младите, и у нас вече обръщат много сериозно внимание на грижата за себе си – здравословно хранене, движение, спорт. Но в обществото като цяло все още не сме направили достатъчно, за да мотивираме гражданите да заложат повече на профилактиката по отношение на тяхното здраве. Свидетел съм колко често пациентите идват, когато вече симптомите на заболяването им са много напреднали. Така че обща грижа на лекарите и медиите трябва да бъдат кампаниите за ранна превенция. И разбира се – да насочим усилията си да подобрим културата на хранене сред децата, защото много сериозен проблем е детското затлъстяване, което в годините води до развитие на сериозни болести.
С това отговарям и на втората част от въпроса ви – в България изоставаме със здравната култура и както казах, с превенцията. Това ще рече – ниска здравна информираност, нередовни профилактични прегледи, малко скринингови програми, закъсняло диагностициране. Не на последно място висок процент пушачи и водене на заседнал начин на живот. Имаме сериозен проблем и с рехабилитацията, която да гарантира завръщане към едно по-добро качество на живот на преболедувалите. Болничното лечение помага, но без допълнителни грижи и спазване на предписанията няма как да има пълно възстановяване на пациентите.
Как да се научим да живеем правилно? Очевидно изброяването на рисковите фактори, статистиката и препоръките не ни променят.
Права сте, личното знание не е достатъчно, защото много човешко е да кажем например от утре спираме цигарите, ама това утре все да не идва. Трябват вътрешно осъзнаване, воля, а и познание. На ниво държава също следва да се култивира среда, която да насърчава здравословния начин на живот.
Ще ви дам пример с Франция, макар че и много други държави имат подобни политики. Там практикуват т.нар. данък „захар“, при това не само върху подсладените напитки. През 2024 г. френският парламент одобри предложение за въвеждане на данък и върху захарните храни като бонбони, бисквити и други преработени продукти с високо съдържание на захар. Затова казвам, че се изискват осъзнати политики, включително по отношение на чистотата на въздуха, ограничението на неекологичния транспорт, поощряване на ходенето пеша.
Ако съсредоточим усилията си върху откриването на повече спортни терени, вероятно с по-голям успех ще се борим и с детското насилие и зависимостта от наркотици, защото добре знаем, че спортът в ранна детска възраст убива лошите практики. Разбира се, нужни са и сериозни инвестиции в превенция, в здравно образование още в училище, както и в достъпна профилактика. Тоест изискват се сериозни реформи в здравеопазването, които тръгват от промяна в отношението към здравето, което трябва да се осъзнава като ценност.
Какви са съветите ви към ангажираните в бизнеса и индустрията – от изпълнителите до висшия мениджмънт, – обикновено това са хора в непрекъсната динамика и под стрес, чието желание за баланс често е нарушено?
Част от съветите са тези, за които вече говорихме, защото здравословният начин на живот стъпва на базови и споделени навици, които не зависят от професията. Но има професии, които изискват и по-специфични съвети и в случая е така, защото бизнесът е едно от заниманията, които вървят паралелно с поемането на по-голяма отговорност. Така че амбицията, желанието за успех, динамиката не трябва да са за сметка на активната почивка с повече спорт и откъсване от работната среда. Знаете, че дори кратките разходки и смяната на ритъма водят до добри резултати и така нужното контролиране на адреналина. И нещо, което ми се струва важно, особено за хора, които работят от вкъщи – лимитиране на заетостта, така че да има фиксирано време за почивка.
Как да държим под контрол високото кръвно и лошия холестерол?
Ясно е, че контролът на високото кръвно налягане (хипертонията), както и на лошия холестерол (LDL), е ключов за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания като инсулт и инфаркт. Какво да правим, за да ги държим в норма? Отново опираме до мерките – да поддържаме теглото си в норма, да се храним здравословно, като избягваме солта, полуфабрикатите, мазните храни и ги заменим със зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести храни. Да се движим, да ограничим алкохола и тютюнопушенето. При проблеми да се консултираме с лекар, защото има ситуации, в които контролирането им изисква прием на подходящи лекарства. Особено важни са редовните прегледи при фамилна обремененост или наличие на други рискови фактори като диабет или метаболитен синдром.
Препоръчвате ли по-задълбочени кардиологични изследвания след определена възраст? Обикновено годишната профилактика включва само кръвна картина и ЕКГ?
Да, препоръчвам прегледи при кардиолог след 45 години при мъжете и след 50–55 години при жените в случаите, в които няма фамилна обремененост, иначе и по-рано. Рутинната профилактика с кръвни изследвания и ЕКГ е важна, но много често не е достатъчна, за да се открият скрити сърдечносъдови рискове.
Докладът, чиито данни цитирах, посочва също, че България е сред най-засегнатите от недостиг и застаряване на медицинските специалисти. Как да задържим младите медицински кадри? Как го правите вие – екипът ви е от изключително млади хора?
Така е, и в момента протестират точно студенти по медицина и специализанти. И както виждате, не става дума само за пари, но много често се чува желанието им да могат да ползват добра база, защото те добре знаят, че без такава няма как да се развият като качествени специалисти, особено в XXI в., когато изкуственият интелект вече е и в медицината. Този проблем е особено сериозен в малките населени места. Как да накараме младите лекари да отидат в болници, в които няма елементарни условия за работа?
В Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология, която ръководя, наистина средната възраст на лекарите е под 40. Привлякла съм и много специализанти. Всички те имат възможност да се учат, поемайки дежурства, работейки с по-опитни лекари. За мен е много важно да видя силните им страни и да ги поощря да се развиват точно в тази посока. Включвам ги в клинични проучвания, стимулирам ги да пишат, да участват в научни форуми.
Аз бях стимулирана в тази посока от лекари като проф. Александър Чирков и проф. Иво Петров и сега се опитвам да създавам подобна атмосфера. За мен екипът е най-важното и в този екип всеки трябва да може да се развива. Мисля, че всичко това, както и добрата техника, с която разполагаме, мотивира младите. И не на последно място – те получават благодарността на пациентите. Когато това се случи, няма как да не си удовлетворен. Така че за мен това е механизмът, който трябва да работи и в национален план.
Коя част от работата ви носи мотивираща удовлетвореност? Кои нови практики и технологии се превръщат в норма в съвременната медицина?
На първо място благодарността на пациентите. На второ – справянето със случаи, които изглеждат тежки и са сериозно предизвикателство. И на трето – екипът ми, с който заедно постигаме успехи. Нашата клиника развива инвазивните процедури и така отговаряме на нещо, което все повече ще е част от лечението в областта на кардиологията и води до по-бързо възстановяване на пациентите.
Що се отнася до новите практики, ще се развиват дигиталната диагностика, използването на данни за прогнозиране на болести, сърдечни процедури без отворена операция, а превенцията все по-активно ще включва генетични изследвания. Но аз предпочитам да говоря за това как се справяме в настоящето и защото съм убедена, че колкото и да се развиват технологиите, те никога няма да отменят ролята на лекаря.
Преподавате в магистърската програма „Редактор-преводач“ на СУ – как попаднахте в света на преводаческото изкуство и какво ви мотивира да отделяте време, за да обучавате студентите в тази специалност?
Всеки лекар се сблъсква с проблемите, до които води лошият превод – неразбрани епикризи, заблудени пациенти, подведени лекари. Затова се опитвам да вложа опита си на лекар в обучението на хора, които с повече знания в сферата на медицината, а не само на съответния език да пристъпят към тази толкова важна работа – превод на медицински документи.
Какво научават студентите ви за медицината – и какво вие научавате за езика от тях?
Имах випуски, които идваха в отделението, решиха да събират книги за болните, поискаха да направят самите те презентации за различни заболявания. Една студентка, която имаше вкъщи баба с деменция, пожела да си говорим за това. Тези неща за мен са не по-малко важни от това да им кажа кои са основните проблеми, с които могат да се сблъскат в медицинския превод. Искам да разберат, че не превеждаме само понятия, но и човешки съдби, и в този смисъл преводът е и етичен акт. Най-важното нещо, което трябва да учим, е как да бъдем добри хора и да изпитваме емпатия към другия. Колкото до мен, научавам много от тях за книги и автори, които четат.
В един все по-технологичен свят какво бихте казали на един бъдещ лекар и на един бъдещ преводач за нуждата да надникнат в света на другия?
Да не забравят, че живеем в един много бързо променящ се свят, в който не просто интердисциплинарното знание ще е все по-важно, но и съхраняването на най-базовите ценности – човечност, диалогичност, състрадание. Колкото до пресечната точка между науката и хуманизма в образованието, тя е в способността да обучаваме не просто качествени и добри специалисти, но и критично мислещи, чувствителни, морални личности.
Неврохирург: Расте броят на дегенеративните гръбначни заболя...
Технологиите променят неврохирургията, но човешките ръце са ...