"Много по-трудно ми е да реша да не оперирам, отколкото да оперирам"
БНР "В центъра на системата"
30.06.2025г.
Водещ неврохирург от Германия е гост в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за последните достижения на съвременните и неврохирургични операции на гръбначния стълб
Неврохирургия на гръбначния стълб - това е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата"
Изтъкнати неврохирурзи от Германия, начело с българския доайен от правителствено-военната болница на Берлин - „Bundeswehrkrankenhaus“ с близо 40 г. опит полк. д-р Петър Маджуров са в България.
Поводът за визитата им е установяване на дълготрайно сътрудничество с УМБАЛ "Софиямед" за обмяна на опит в областта на последните достижения на съвременните и иновативни неврохирургични интервенции.
Българските пациенти ще имат възможност за консултативни прегледи и операции.
Гост по темата е:
✔️Д-р Петър Маджуров - директор на Клиниката по неврохирургия към Военната болница "Bundeswehrkrankenhaus" в Берлин и е Полковник от Германската армия
От разговора ще научим:
✔️ Какви съвременни техники и апаратура за операция на гръбначния стълб ще бъдат презентирате пред българските лекари
✔️ Кой са най-честите гръбначни операции и целият диапазон от тях ли оперирате като екип
✔️ Колко пациенти са записани досега за прегледите
✔️ Българските или немските пациенти са по-болни с оглед на гръбначните и дегенеративните заболявания
✔️ В кои случай е неизбежна операцията и кога казвате на пациента, че операция не се налага и може да се изчака
✔️ Каква задължителна консервативна терапия предлагате в Германия преди решението за операция
✔️ Вашите препоръки към българските неврохирурзи в тази област какви са
✔️ Как да запазим здрав гръбначния си стълб
✔️ Каква е организацията на работа в немската здрава система и спешна помощ
✔️ На какъв принцип работят немските здрави каси
✔️ Добре заплатени ли са младите лекари в България
✔️ Каква е мечтата на д-р Петър Маджуров за България
"Успях да убедя, макар и трудно в началото, видни мои колеги специалисти в областта на гръбначната хирургия, които да ме придружат в тази моя мисия тук, за да установим една рутинна, солидна гръбначна хирургия на базата на възможностите, които ми се предоставиха в Софиямед, а след време, се надявам и в Пълмед, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Петър Маджуров, водещ немски неврохирург.
"Със застаряването на населението дегенеративните процеси нарастват, а освен това хората искат да останат активни и на по-късна възраст, така че полето за лечение на гръбначните заболявания става все по-голямо. "Гръбначният хирург, казва един мой американски колега, не може да остане гладен". Ние ще предложим тук най-съвременните методи за оперативно лечение и нашият домакин направи всичко възможно да ни осигури най-съвременната техника в областта на гръбначните проблеми. Тази модерна технология ще спомогне и за много по-ранно интегриране на младите специалисти тук, а ние ще им предадем своя опит.
Тази апаратура позволява на мен и на моите колеги много по-бързо да въведем младите лекари в гръбначната хирургия, тоест срокът на рутинно обучение без тази апаратура е значително по-дълъг. Сега ще можем да предостъпим значителна част от тези операции на по-младите колеги и по този начин те много бързо и много интензивно да навлязат в материята, изтъкна д-р Маджуров.
"Тази апаратура е вече стандарт в Европа, но не навсякъде, защото е доста скъпа. Тя уникална, защото в гръбначната хирургия тя дава почти 100% сигурност на хирурга къде и какво прави. Целият процес е много облекчен и дава и почти 100% сигурност за пациента.
Мога да ви кажа, че без навигационна система доказаните компликационни усложнения от неправилното поставяне на инструментацията на гръбначния стълб по статистика е около 10 на сто, а със навигационна система е под 1 на сто.
За прегледите тук в Софиямед са записани над 120 пациенти за първата седмица, графикът е запълнен и дано да можем да им помогнем.
Ако мога да сравня - по-тежестта на оплакванията си германските граждани са по-зле от българските, защото са по-възрастни, но в Германия пък се набляга повече на профилактиката на тези заболявания, за разлика от България. Но тук роля играе и нагласата на пациента - дали иска да си ходи по екскурзии, или просто да се обслужва сам в дома си...
Гръбначните заболявания имат много психосоматични нюанси, много социални аспекти, затова ти като лекар трябва индивидуално да прецениш за всеки отделен пациент, за да вземеш оптималното добро решение не за това заболяване, а за този човек, посочи още за БНР д-р Маджуров.
"Българските колеги в големите центрове работят на европейски и на световно ниво. Отборът, който аз водя тук - с него мога да оперирам целия гръбначен стълб.
Тенденцията в гръбначната хирургия е все повече да се набляга на инструментариума - имплантирането на протези, стабилизация на гръбнака - доц. д-р Симон Байерл е специалистът в тази област, който съм довел - сколиози, гръбначни изкривявания - той ще представи своето ноу-хау. Също ще покажем операции на дискови хернии, малформации и нестабилност на гръбначния стълб във всички сегменти, шийни стенози със схващане на четирите крайника...
Няма нозологична единица в обема на гръбначните заболявания, която ние именно в Софиямед с най-съвременни да не сме в състояние да оперираме успешно, разказа още неврохиругът и даде за пример:
"Ако вземем двама пациенти с дискови хернии - единият опериран, другият не - след две години и двамата ще са на едно ниво.
Въпросът е оперираният защо е опериран - две са причините - не може да изтърпи болката или има сетивни нарушения или парализа. Ние като неврохирурзи най-вече се интересуваме от това има ли пареза - мускулна слабост, която се развива, която ни принуждава да оперираме.
След толкова години като неврохирург аз съм все по-смел в решението си да не оперирам, защото като неврохирург е много-лесно да вземеш решение за операция, отколкото да не оперираш. Това изисква един опит и смелост да знаеш, че този пациент ще се възстанови без операция - чрез природата или чрез физиотерапия. Това са много индивидуални решения. "
"Пациент дори с изразена клиника, при някакво рутинно заболяване, в Германия задължително преди операция премината през двуседмична консервативна терапия като физиотерапия, иглотерапия или друга подобна. Единствено след неуспешна консервативна терапия се пристъпва към операция.
Защото най-добрата операция на гръбначния стълб е когато се мине без операция. Всяка една операция на гръбначния стълб променя физиологично динамиката, стабилитета, тоест - не е панацея. Неврохирургът е щастлив, когато не види след известно време своя пациент. На оперираните в Германия им даваме 2 листа схеми как да продължи ежедневието им, дори какъв да бъде сексуалният им живот.
Здравните каси в Германия заплащат изцяло следоперативните рехабилитация - амбулаторно или друго. Но все пак трябва да знаем, че всеки 20- ти получава рецидив на една дискова херния - тоест 5 на сто се връщат при неврохирурга, независимо кой, къде и как е оперирал пациента, и независимо какво е правил самият пациент. Затова и казах - най-добрата операция е когато не се прави операция, заяви д-р Петър Маджуров.
Д-р Маджуров посъветва хората да се движат повече, дори при болките в кръста и по целия гръбнак, да не се застояват на едно място в застинала поза. Не е необходимо много дълги преходи, а често и по-малко, регламентираните в Западна Европа спортните програми по 20 минути с променлива интензивност, модерните бюра за работа прав и седнал - всичко това не е случайно и имат громен успех и въздействат добре на пациентите.
Специалистът посочи, че ендуваскуларната хирургия в България е добре развита в три центъра у нас - в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", в Пирогов и в УМБАЛ "Света Анна" в столицата и се надява да установят добри контакти. Това са методи, които са основно диагностични, но и терапевтични. Например при затварянето на т.нар. мозъчни аневризми, те вече преминават в полето на ендуваскуларните методи, които са минимално инвазивни. И предпочитани от пациентите.
"Този метод има и недостатъци. Спорът на научно ниво продължава да е много сериозен, тъй като при една ендоваскуларна терапия при една аневризма рискът от повторен кръвоизлив е около 7 на сто, а при оперативното лечение е практически нула, или под 1 на сто, но все пак всичко е индивидуално".
По думите на д-р Маджуров нивото на медицината винаги е свързано с инфраструктура и с финансиране:
"Спешната помощ в Германия е организирана от Пожарната служба, а не от лекари. Законовото положение в Германия е линейката да бъде не по-късно от 4 минути на мястото. В Берлин имаме три линейки с компютърни томографи и лаборатории, които идват на място, за да вземат пациентите със съмнение за исхемичен инсулт. Което означава, че е гарантирано при пациент с исхемичен инсулт в рамките на тъй нареченият "прозорец" от два часа, ще бъде подложен инвазивно от неврорадиолога на тромбектомия.
Медицина се прави с пари и организация. В Германия основните спешни звена, които поемат първия удар са университетските болници и професионални клиники, които се финансират от профсъюзите.
Всичко останало е с ограничен обем. В Германия има 376 болнични здравни каси - дали трябва да са толкова се спори в цяла Германия. Има и т.нар. частни фондове.
В Германия здравната застраховка е задължителна, дори ако човек изпадне в безработица, държавата заплаща здравната му осигуровка, така че всеки един човек в Германия е здравноосигурен, а това са 87 милиона души. Това е солидарна здравна система, създадена навремето от Бисмарк. Няма как да сравним двете здравни системи, защото са несравними. Но аз съм оптимист от това, което видях преди 8 години и сега в инфраструктурата в болницата и апаратурата тук в Софиямед.
Аз съм тука заради младите лекари, те са много ангажирани, съгласни са да инвестират, не питат първо колко отпуска ще имат, това е в графата ми най- горе, никакви езикови бариери нямат, затова бих опонирал на критиците, които казват, нищо не се променя - много се е променило в болниците - и в оборудването, в чистота, но най-вече медицина се прави с хора!
Дано ни запомнят с добро и да научим на новостите младите лекари тук, обобщи д-р Маджуров, който вижда големите предимства България да е в ЕС, в Шенген, сега и в Еврозоната, за да може да има обмяна на опит на високо ниво.
"Аз съм си пловдивчанин, българин, очарован съм и от колегите в Пълмед, аз се радвам всеки пък като си дойда, голямата ми дъщеря е преподавателка в ПУ и се надявам по-често да си идвам - и по-лични, и по-професионални причини".
Пациентите от България могат да запишат час за консултация с водещите специалисти от Германия предварително на телефон 02 465 0000 или чрез онлайн платформа. Първоначално прегледите ще се осъществяват от 30 юни до 26-ти юли включително.
Германският екип е в състав: полк. д-р Маджуров, д.м.- неврохирург, проф. д-р Йорн-Андре Хорачек- неврохирург, проф. д-р Гьоц Бендорф - интервенционален неврорадиолог, доц. д-р Симон Байерл - неврохирург, д-р Бартоломеус Мускала - неврохирург, подполк. д-р Хайке Унтерхаузер-Хвастек - неврохирург, и членовете на екипа на Клиниката по неврохирургия на „Софиямед“ оглавявана от д-р Здравко Златев.
Д-р Петър Маджуров завършва медицинското си образование през 1985 г. във ВМИ Пловдив. След завършването си преминава военна служба в база Безмер, а през 1993 г. е асистент по неврохирургия във ВМИ Пловдив. Полага изпит за придобиване специалност по неврохирургия през декември 1994 г. в Медицинска академия в София. В периода 1994-1996 г. специализира неврохирургично лечение на епилепсията и е асистент по неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Медицинския факултет „Charité“ към Хумболтовия университет в Берлин под ръководството на проф. д-р В. Р. Ланкш. В края на 1996г. полага изпит за специалност пред лекарската камера в Долна Саксония и е асистент в Клиниката по неврохирургия на държавната болница в Брауншвайг, Германия при проф. д-р В. П. Золман. От края на 90-те години на миналия век до средата на 2007година работи като неврохирург в Държавната болница в Брауншвайг в Северна Германия, където е завеждащ на Отделението по неврохирургия и главен отговорен за персоналната политика на същата клиника. Носител е на Master Certificate на Германското Дружество по Гръбначна хурургие(DWG). През 2006 г. придобива титлата доктор на медицинските науки с дисертация на тема: Вентрална цервикална дисектомия и интеркорпорална имобилизация при употреба на крилат кейдж проспективно проучване.
От 2007 г. до октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия към Военната болница „Bundeswehrkrankenhaus“ в Берлин и е Полковник от Германската армия.
Участвал в 3 мисии на NATO - ISAF в Афганистан и е носител на ордена на NATO и ордена на Bundeswehr в бронз.
Елитът на германската неврохирургия вече е в СОФИЯМЕД!...